Иде часът
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #6
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Иде часът». Краткое содержание книги:
Джайлс трябва да реши дали да се оттегли от политиката и да се опита да спаси любимата си Карин, останала зад Желязната завеса. Но дали Карин наистина го обича, или е шпионка?
Лейди Вирджиния е изправена пред банкрут и не вижда изход от финансовите си проблеми, докато не среща Сайръс Д. Грант III от Луизиана, който е в Англия за конните състезания.
Себастиан Клифтън е главен изпълнителен директор на „Фартингс Банк и работохолик, чийто личен живот изпада в хаос, когато се влюбва в прекрасната индийка Надира. Но нейните родители вече са избрали съпруг за нея. Междувременно враговете му Ейдриън Слоун и Дезмънд Мелър продължават да кроят планове за свалянето му, за да поемат банката.
Хари Клифтън все така твърдо се бори за освобождаването на Анатолий Бабаков от лагерите в Сибир, където е пратен заради книгата му „Чичо Джо.
Но тогава се случва нещо, което никой не е очаквал…
— А офицерите? Някакви проблеми с тях, капитане?
— Поне шестима квалифицирани мъже кандидатстват за всяко свободно място, адмирале.
— Има ли жени? — попита Ема.
— Да, вече имаме първата жена на мостика — каза Търнбул. — Клеър Томпсън. Тя с пръв помощник-капитан и се показва като адски ефективна.
— Как се стигна дотук, за бога? — възкликна адмиралът. — Да се надяваме да не доживея да видя жена премиер.
— Да се надяваме да доживеете — нежно сгълча председателят любимия си директор. — Защото светът продължава напред и може би ние трябва да правим същото. — Ема си погледна часовника. — Има ли нещо друго?
Секретарят на компанията се изкашля — знак, че има да съобщи нещо на борда.
— Мистър Уебстър — каза Ема и се облегна назад знаеше, че секретарят не е по бързите работи.
— Смятам, че следва да съобщя на борда, че лейди Вирджиния Фенуик се е освободила от своите седем и половина процента дял от компанията.
— Но нали… — започна Ема.
— И акциите са регистрирани в Търговския регистър на името на новия собственик.
— Но нали… — повтори Ема и погледна сина си.
— Вероятно става дума за някаква частна транзакция — каза Себастиан. — Мога да ви уверя, че акциите ѝ никога няма да се появят на свободния пазар. Ако бяха пуснати, брокерът ми щеше да ги купи незабавно от името на „Фартингс“ и Хаким Бишара щеше да седи в борда като представител на банката.
Всички в залата заговориха едновременно. Всички задаваха един и същи въпрос.
— Щом Бишара не е купил акциите, кой тогава?
Секретарят на компанията изчака борда да се успокои, след което отвърна на колективния им вик.
— Мистър Дезмънд Мелър.
Моментално се вдигна врява, която затихна едва след рязката намеса на Себастиан.
— Имам чувството, че Мелър няма да се върне като член на борда. Би било твърде очевидно и няма да послужи на целите му. — Ема като че ли си отдъхна. — Не, мисля, че ще изберат някой друг да го представлява. Някой, който досега не е влизал в борда.
Погледите на всички бяха впити в Себастиан, но адмиралът беше онзи, който зададе въпроса.
— И кой според теб ще е той?
— Ейдриън Слоун.
7
Пред „Шери-Недърланд" беше паркирана дълга черна лимузина. Елегантно облечен шофьор отвори задната врата, докато Хари излизаше от хотела. Той се качи и се отпусна на задната седалка, без да обръща внимание на сутрешните вестници, наредени в спретната купчинка на коктейлбара срещу него. Зачуди се кой ли би тръгнал да пие толкова рано сутринта. Затвори очи и се опита да се съсредоточи.
На няколко пъти бе казал на Арън Гинзбърг, че не се нуждае от лимузина за краткото пътуване от хотела до студиото. Едно такси щеше да свърши същата работа.
— Всичко е част от услугата, предлагана от програмата „Тудей“ на най-важните гости.
Хари се предаде, макар да знаеше, че Ема не би го одобрила. „Екстравагантно пилеене на фирмени пари“ — щяха да чуят в Ен Би Си, ако Ема беше председател на борда им.
Хари си спомни първата си поява в американска сутрешна радиопрограма преди повече от двайсет години, когато представяше дебютния си роман за Уилям Уоруик. Участието му бе пълно фиаско. И без това краткото време, което му бяха отредили, бе съкратено още повече от предишните двама гости Мел Бланк и Кларк Гейбъл, които пресрочиха времето си и когато най-сетне дойде неговият ред да седне пред микрофона, Хари забрави да спомене заглавието на книгата и бързо стана ясно, че домакинът му Мат Джейкъбс не бе я чел. Две десетилетия по-късно вече приемаше, че това е било нещо напълно очаквано.
Бешe твърдо решен да не го сполети същата участ с „Чичо Джо”, която „Ню Йорк Таймс" вече беше обявил за най-очакваната книга на сезона. И трите сутрешни програми му бяха предложили най-рейтинговото си време, в 7:24 сутринта. Шест минути не изглеждаха много, но в телевизията само бившите президенти и спечелилите „Оскар" можеха да смятат, че със сигурност разполагат с толкова време. Както посочи Арън: „Само си помисли колко бихме платили за шестминутна реклама в най-гледаното време".
Лимузината спря пред стъклената фасада на студиото на Кълъмбъс Авеню. Елегантно облечена млада жена го чакаше на тротоара.
— Добро утро, Хари — каза тя. — Аз съм Ан и съм вашата специална асистентка. Ще ви заведа направо в гримьорната.
— Благодаря — каза Хари, който още не бе свикнал напълно непознати хора да се обръщат към него на малко име.
— Както знаете, излизате в ефир в 7:24 за шест минути и интервюто ще се води от Мат Джейкъбс.