Пеперуда в леда [bg]

Новината ме кара да спра, макар и с периферното си зрение да забелязвам, че кучетата нетърпеливо подскачат около нас.

— Онова момченце? Та той не е ли на шестнайсет?

— Божичко! — Гърленият смях на Рокси е истинска наслада за ухото. — Изглежда като на толкова, нали? Всъщност е на двайсет.

— Ти да видиш!

Емили е авторка на бестселъри, която наскоро преживя мъчителен развод. Изпитала съм го на гърба си и й желая всичко най-хубаво. За нещастие, една скорошна поредица от гаджета на възрастта на сина й скандализира малката ни общност.

— Травмите наистина може да объркат хората.

Колкото и да й симпатизирам, внимавам в гласа ми да не проличи прекалено съчувствие.

Всички се крием зад някаква броня. Моята е преоткриването.

— Слушай, разбирам те. Но е тъпо да водиш играчката си на кварталното сборище — особено ако тази играчка коси моравите и на съседите. Само да беше видяла погледите, щом тя обърнеше гръб! Леле!

И двете се навеждаме, за да закачим поводите на каишките на кучетата.

— Какви събития пропускам само — шегувам се аз, докато мислено си записвам да изпратя на Емили картичка в стил „мисля за теб“.

— Това не е всичко.

— О?!

Повеждам Мини, а Рокси взема Бела. Никога не сме се уговаряли за това изрично, просто ни е навик. Точно както ни е навик да извеждаме заедно кучетата няколко пъти седмично, планирано съвместно занимание, което ме вади навън, на слънце, както предписва лекарят ми.

Рокси подскача от възбуда.

— Лес и Мардж продадоха къщата си.

Примигвам.

— Не знаех, че я продават.

Тя се разсмива и тръгва към входната врата.

— Точно там е работата. Не я продаваха.

— Почакай, какви ги говориш? — Бързам след нея, когато тя излиза от вратата, а Мини подтичва до мен, като пази опашката си, докато затварям след себе си.

Поглеждам вдясно към моята къща и прелестно реставрирания й покрив от средата на миналия век, който прилича на крила на пеперуда, после към традиционната къща точно след моята, собственост — бивша — на Лес и Мардж. Заедно с къщата на Рокси трите имота имат уникално разположение между улицата и залива, което ни осигурява безпрепятствена гледка към водата, както и изключително усамотение, при това само на двайсет минути с кола от летището.

Рокси забавя крачка, за да ми даде възможност да я настигна, после ме поглежда.

— В деня, след като ти отлетя за Ню Йорк, на алеята им спря един рейндж роувър и човекът от колата им предложил пари в брой, за да му продадат къщата — и да се изнесат — до четиринайсет дни.

Оплитам крака и Мини незабавно опъва повода. Хвърля ми нещо, което мога да опиша само като раздразнен кучешки поглед, после продължава да се тегли напред.

— Това е лудост.

— Нали? Лес не пожела да каже каква е била офертата, но мисля, че е била огромна.

Изкачваме се по наклонената алея и аз отмятам глава леко назад, за да огледам къщите, накацали по склона на хълма.

Големите им прозорци, проектирани за максимална гледка, изглеждат като широко отворени очи, застинали в изумление. Нашата малка ивица от Пюджит бе нещо като тайна, но с бума на жилищното строителство в Сиатъл и Такома, вече ни бяха открили. Сега много от къщите минават през основен ремонт, за да удовлетворят вкусовете на новите си собственици.