Пеперуда в леда [bg]

— Изненадваш ме, доктор Ренсъм. Наистина ме изненадваш. — Роксан спира да кълца пресния босилек и ме поглежда. Отново. — В един момент тържествено се кълнеш, че се отказваш от мъжете. В следващия някакъв разрошен самец отваря вратата ти.

— Разрошен самец? Слушаш прекалено много романтични аудиокниги. — Погледът ми се стрелва към часовника на микровълновата за милионен път. С всеки изминал миг стомахът ми се свива все повече.

Смехът й озарява стаята.

— Вината е твоя. Ти ме запали по аудиокнигите.

— Да, благодаря ти за това, Тийгън — провиква се Майк през отворения френски прозорец. Той е навън във вътрешния двор и се грижи за дървата, горящи в пещта им за пици. — Едно време слушахме музика. Сега слушаме актьори, които си преправят гласа, за да представят противоположния пол. Защо просто не четат книгата като нормални хора?

— Разбирам те. Но някои са по-добри от други — казвам с виновна усмивка. — След време се свиква.

Едно време и аз слушах музика. Сега новият ми навик са онлайн радиостанциите, подкастовете и аудиокнигите.

Предимно криминалета. И истории с нещастен край, които са по-реалистични.

Наблюдавам Майк за минутка. Въпреки че е няколко сантиметра по-нисък от Роксан, той пак е с няколко сантиметра по-висок от мен. Има впечатляваща изключително бяла коса и изтънчено лице, което често светва в момчешка усмивка. И освен че прави най-вкусната пица, която съм опитвала в живота си, той е присаден тук нюйоркчанин, така че с чиста съвест твърдя, че сърцето му е огромно като това на жена му.

— Значи той просто се показа на вратата ти? — притиска ме Рокси.

Обръщам се отново към нея и въздъхвам. Тя е с широки златни халки на ушите и червен колан „Гучи“ върху бели дънки и бяла блузка без ръкави. Както обикновено, изглежда по-елегантна с дънки, отколкото аз някога съм изглеждала на червения килим.

— Не може ли да говорим за нещо друго — питам я.

— Защо? Гарет изглеждаше поразително секси, когато отвори вратата.

В гласа й има въпрос и аз поклащам глава.

— Не? — усъмнява се тя, леко смръщила вежди. — Моля те, не ми казвай, че аз прецаках всичко.

— В никакъв случай. Беше идеалният момент да се появиш. Благодаря ти, че ме спаси. — Спасение, което оценявам все повече с всяка изминала минута.

— Тийгън? — Тя оставя ножа.

— Какво? Не ме гледай така. Наистина ли очакваш да правя секс с човек, когото сме срещнали само преди два часа?

— Че защо не? Голяма жена си. — Тя избърсва ръцете си в кърпа и подпира хълбок на кухненския остров. — Ако успява да пали двигателя ти, защо да не направиш едно кръгче?

— Първо ще трябва да се докаже — казвам нервно. — И вече е ясно, че няма да дойде.

Роксан най-после поглежда към часовника на микровълновата. Седем и петнайсет е. После се обръща към мен, искрено изненадана.