Мечът на тамплиерите [bg]

— Като Робин Худ? — Въпросът дойде от Мичъл, по прякор Зиц, наречен така на един от героите от популярна някога компютърна игра. Зиц беше висок, слаб и пъпчив, носеше очила с телена рамка, а косата му отсега показваше признаци за ранно оплешивяване. Холидей го бе наблюдавал по време на четирите години, които Мичъл бе прекарал в Уест Пойнт, и продължаваше да се удивлява от силата и издръжливостта му. Очакваше хилавият кадет да напусне още по време на престоя си в Центъра за начално обучение, популярен като Казармите на звяра или просто Звяра, и дори преди това. Момчето обаче бе издържало. Холидей се усмихна. След време пъпките на Мичъл щяха да изчезнат.

— Робин Худ е романтична фантазия, съчинена от трубадури петстотин години след времето, в което е живял. Хората, за които говоря — наричали са ги routiers и са били членове на нещо като войнишки банди, ограбващи пътниците — приличат повече на Тони Монтана от „Белязания“. Те са продукт на своята среда. Един току-що освободен от затвора кубински имигрант, достигнал бреговете на Кий Уест, няма голям избор, ако иска да натрупа състояние в новата си родина, и започва да продава кокаин. В средновековна Франция един рутиер обикновено се присъединявал към някоя банда, съставена от бивши войници, и започвал да плячкосва провинцията или да предлага на села и градове „закрила“, срещу съответната цена, разбира се.

— Такъв бил и Юг дьо Пайен, френски рицар на служба при херцога на Шампан. А когато херцогът свършил парите, престъпил клетвата си и постъпил в армията на Годфроа дьо Буйон и останал в нея до падането на Йерусалим. Годфроа станал крал на Йерусалим, а Юг се възползвал от старото им познанство и заедно с половин дузина други рутиери се обърнал към него с молба да им позволи да охраняват маршрутите, използвани от поклонниците в новозавладените Свети земи. Поискали още да получат правото да разположат щаба си в руините на стария Храм на Соломон. — Холидей огледа кадетите. — По онова време поклонничеството било голям бизнес и таксите, събирани от пилигримите, били гръбнакът на икономиката в „новоосвободените“ Свети земи. Годфроа се съгласил, но Юг стигнал още по-далеч — обърнал се към папа Урбан II, който предоставил на групата му статут на свещен християнски орден. А това на свой ред освобождавало новосформираните рицари тамплиери от задължението да плащат данъци и им осигурявало привилегията да отговарят за делата си единствено пред папата.

— Направил им е предложение, което не са могли да откажат — усмихна се Зиц Мичъл. — Досущ като Кръстника.

— Нещо такова. — Холидей кимна. — Сир Юг и приятелчетата му установили контрол върху значителна военна сила. Годфроа ядосал мнозина, приемайки кралската титла. По този начин обаче той осигурявал известна закрила за малкото си нестабилно кралство.

— И какво се случило? — попита Тарванин, като изненада Холидей с интереса си.

— Открай време се носели слухове за някакво съкровище, скрито в Храма на Соломон, може би дори за Кивота на завета, сандъчето, в което се пазел вторият комплект от Десетте Божи заповеди, които Моисей донесъл от планината Синай.