Градината на пеперудите [bg]

Вратата се отваря и се затръшва зад него. Стаята е звукоизолирана, но стъклото леко се разтриса. Момичето рязко се изправя и присвива очи към огледалото, а вероятно и към онези, които знае, че се намират зад него.

Виктор не се обръща. Никой не затръшва врати така, както Брандън Едисън.

— Нещо ново?

— Открили са съвпадения с няколко съвсем скоро докладвани безследно изчезнали и родителите пътуват насам. Засега става въпрос само за Източното крайбрежие.

Виктор сваля снимката от стъклото и я слага обратно в джоба на сакото си.

— Нещо друго за момичето?

— Някои от останалите я нарекоха Мая, след като бе доведена тук. Няма фамилия.

— Истинското ѝ име?

Едисън изсумтява.

— Съмнявам се. — С мъка закопчава якето си над тениската си на „Редскинс“1. След като откликналият на сигнала екип намери оцелелите, прекъснаха почивката на хората на Виктор, за да поемат случая. Познавайки вкуса на Едисън, Виктор е благодарен, че на блузата му няма голи жени. — Наш екип преглежда основната къща, за да види дали копелето не е запазило някакви лични вещи на жертвите.

— И двамата ще се съгласим, че е държал в себе си доста от най-личните им притежания.

Едисън като че ли си спомня какво е видял в имота и не спори.

— Защо точно тя? — пита той. — Рамирес казва, че има и други с не толкова лоши наранявания. По-уплашени и може би по-склонни да говорят. Тази ми изглежда костелив орех.

— Другите момичета се отнасят към нея с респект. Трябва да разбера причината. Би следвало отчаяно да искат да се приберат у дома, но защо тогава я гледат по този начин и отказват да отговарят на въпросите?

— Мислиш, че може да е част от всичко?

— Това е нужно да узнаем. — Виктор взема бутилка вода от плота и дълбоко си поема дъх. — Добре. Да поговорим с Мая.

Момичето се обляга на стола, когато влизат в стаята за разпити. Увитите ѝ в марля пръсти са сплетени на корема. Позата ѝ не е толкова защитна, колкото Виктор очаква, а от смръщеното лице на партньора му става ясно, че и той е озадачен. Очите ѝ се стрелват към агентите и попиват всички подробности. Мислите ѝ се подреждат логически в главата, но нито една от тях не е изписана на лицето ѝ.