Градината на пеперудите [bg]

— Абе… нали си човек, на когото може да се има доверие? — обади се Ноеми без никакви предисловия. — Имам предвид, че не се караш с момчетата, които разчистват, не спориш с управителката и не крадеш от никого в стаята за персонала. Никога не миришеш на наркотици или друга гадост.

— Имаш ли нещо предвид? — Опънах сутиена си и го закопчах на гърба, като наместих гърдите си, за да се поберат в него. Когато живееш в хостел, се разделяш със свенливостта, а процесът се ускоряваше още повече от мъничката стая за персонала и големия брой служителки, които трябваше да се преобличат в нея.

— Ребека каза, че си на крачка от клошарството. Нали знаеш, че някои от тук присъстващите живеем заедно? Е, имаме свободно легло.

— Сериозна е — провикна се Уитни, докато измъкваше златисточервеникави кичури от плитката си. — Става въпрос за легло.

— И шкафче — изкикоти се Хоуп.

— Говорихме си по въпроса и се чудехме дали би искала да се нанесеш. Наемът е триста на месец, включително битовите сметки.

Не бях в града от много отдавна, но дори и аз знаех, че това е невъзможно.

— Триста? Каква дупка сте наели за триста?

— Наемът е две хиляди — поправи ме София. — Твоят дял е триста. Допълнителната сума е за битовите сметки.

Звучеше добре, освен ако…

— Колко души живеете там?

— С теб ще станем осем.

Което значеше, че нямаше да е много по-различно от живота ми в хостела.

— Може ли да остана тази вечер, за да видя как е, и да реша утре?

— Звучи страхотно! — Хоуп ми подаде дънкова пола, която не изглеждаше достатъчно дълга, за да ми покрие бельото.

— Не е моя.

— Знам, но мисля, че ще ти стои много сладко. — Вече беше напъхала единия си крак в моите торбести джинси, затова предпочетох да не споря, мушнах се в полата и реших много да внимавам, когато се навеждам. Хоуп беше закръглена, почти пълничка, така че успях да дръпна полата малко по-надолу върху ханша си и да спечеля допълнителна дължина.

Очите на собственика светнаха, когато видя, че си тръгвам с момичетата.

— С тях ли живееш вече? Нали ще си в безопасност?

— Клиентите си тръгнаха, Гилиан.

Той заряза италианския акцент и ме потупа по рамото.

— Добри момичета са. Радвам се, че отиваш при тях.

Мнението му определено допринесе за това да склоня още преди да съм видяла апартамента. Първото ми впечатление от Гилиан беше, че е строг, но справедлив, и той ми доказа, че съм права, когато предложи пробна седмица на момиче, дошло на интервюто с платнена раница и куфар. Преструваше се на истински италианец, защото маниерниченето по някакъв начин караше клиентите да си мислят, че храната е по-добра. В действителност беше висок, едър оплешивяващ рижавел с мустаци, които бяха погълнали горната му устна и сега се опитваха да похитят останалата част от лицето му. Вярваше, че работата говори за човека повече от думите му, и оценяваше хората на този принцип. В края на първата ми седмица направо ми подаде графика за следващата, в който вече бе вписано моето име.