Градината на пеперудите [bg]

Тръгнахме си в три през нощта. Бях опознала улиците и влаковете, затова не се чувствах толкова притеснена, колкото би трябвало, щом влязохме в квартала. С крака, изтръпнали от часовете, прекарани на токчета, изкачихме множеството стълби до последния етаж. След това продължихме нагоре до покрива, като се промъквахме покрай градински мебели, покрити решетки и нещо, което приличаше на буйна леха с марихуана в единия ъгъл. Накрая се спуснахме надолу по противопожарната стълба към множеството прозорци. София пъхна ключа в ключалката, а Хоуп се кикотеше и ми обясняваше за пияния перверзник в коридора.

И ние имахме няколко такива в хостела.

Жилището беше огромно, просторно и чисто, с по четири легла, строени покрай две от срещуположните стени, и дивани, наредени в квадрат по средата. Кухненски остров отделяше пространството за готвене от останалата част от помещението, а една врата водеше към банята, в която имаше десет различни душа, сочещи в различни посоки.

— Не задаваме въпроси за онези, които са живели тук преди нас — деликатно се изрази Ноеми, когато ми ги показа. — Това са обикновени душове, не оргия.

— Успяхте ли да убедите и хората от поддръжката?

— О, не. Да се ебаваме с тях, е половината от забавлението.

Не се сдържах и се усмихнах. Беше забавно да се работи с момичетата. Винаги подхвърляха шеги, обиди и комплименти из кухнята, оплакваха се от дразнещи клиенти или флиртуваха с готвачите и миячите. През последните две седмици се бях усмихвала повече, отколкото помнех да съм го правела някога преди.