Окото на света
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на света». Краткое содержание книги:
Луз Терин огледа свъсен потъналата в руини зала.
— Илиена трябваше да е тук, да каже „добре дошъл“ на госта — промърмори той разсеяно и извиси глас. — Илиена, къде си?
Подът се разтресе и тялото на златокосата жена помръдна, сякаш отзовало се на призива му. Но очите му не я видяха.
Ликът на Елан Морин се изкриви в гримаса.
— Виж се — смъмри го той. — Някога ти беше най-личният сред Слугите. Някога носеше Пръстена на Тамирлин и седеше на Върховния трон. Някога ти връчиха Деветте пръчки на Властта. А виж се сега! Жалка, съсипана развалина. Но и това не стига. Ти ме унизи някога, в Съвета на Слугите. Надви ме пред портите на Пааран Дайсен. Но днес аз съм по-великият. И няма да те оставя да умреш, преди да си го разбрал. Когато умираш, последната ти мисъл ще бъде пълното съзнаване на поражението. Твоето пълно и окончателно поражение. Ако изобщо те оставя да умреш.
— Не разбирам защо се бави Илиена. Тя ще ме нахока, ако реши, че крия госта от нея. Надявам се, че сте сладкодумец, тя обича сладкодумците. Но ви предупреждавам, Илиена ще започне така да ви разпитва, че ще трябва да й разкажете всичко, което знаете.
Елан Морин придърпа наметалото си и скръсти ръце пред гърдите си.
— Колко жалко — промълви той умислено, — че никоя от Сестрите ти не е наоколо. Никога не съм бил достатъчно вещ в Лечителството, пък и сега следвам друга сила. Но дори и някоя от тях би ти донесла твърде малко просветление, стига да не я унищожиш преди това. Е това, което мога да направя с теб, също ще свърши работа. За моите цели. — И той се усмихна зловещо. — Но ме е страх, че лечителството на Шайтан е различно от онова, което ти е познато. Бъди изцелен, Луз Терин! — Той протегна ръце напред и светлината помръкна, като че сянка покри слънцето.
Болка прониза Луз Терин и той изкрещя. Крясъкът дойде от дълбините на съществото му и нищо не можеше да го спре. Огън прониза костите му; отрова нахлу в жилите му, той политна и рухна върху каменния под. Сърцето му заби, сякаш се мъчеше да изскочи от гърдите му, и всеки негов удар пращаше нов изгарящ пламък през тялото му. Той безпомощно се сгърчи, черепът му се превърна в кълбо от неистова болка, готова да изригне. Дрезгавите му крясъци отекнаха в затихналата зала.
После бавно, много бавно, болката се уталожи. Оттичането й сякаш продължи хилядолетие и го остави да се гърчи немощно.
Още хиляда години минаха, докато успее да се надигне. Мускулите му бяха омекнали като медуза. Той успя да коленичи и очите му се спряха на златокосата жена. Всички звуци, излезли през устата му досега, бяха нищо пред вика, който изригна сега. Влачейки се по пода, той съкрушен се добра до нея. Треперещите му длани отметнаха косата от лицето й.
— Илиена! Светлината да ми е на помощ, Илиена? — Тялото му се сви над нея, да я заслони. Хлиповете му бяха страшни — хлипове на човек, комуто не е останало нищо, заради което да живее. — Илиена, не! Не!
— Можеш да си я върнеш, Родоубиецо! Великият Властелин на Мрака може отново да я съживи, ако се съгласиш да му служиш. Ако служиш на мен.
Луз Терин вдигна глава и облеченият в черно мъж отстъпи крачка пред твърдия му поглед.
— Десет години, Излъстителю — промълви тихо Луз Терин, в шепота му звучеше оголена стомана. — Десет години скверният ти господар съсипва света. А сега и това. Аз ще…
— Десет години ли? Нещастен глупак! Тази война не трае от десет години, а от самото начало на времето. Двамата с теб сме се сражавали в хиляди битки, откакто се върти Колелото, хиляди пъти по хиляди, и ще се бием, докато времето умре и Сянката възтържествува! — Думите му завършиха с вик и той вдигна юмрук. Луз Терин се дръпна назад, затаил дъх пред блясъка в очите на Излъстителя.
После нежно положи Илиена на пода. Пръстите му погалиха косата й. Изправи се. Очите му бяха замъглени от сълзи, ала гласът му бе леден.
— За всичко, което си сторил, няма прошка за теб, Излъстителю. Но за смъртта на Илиена ще те унищожа така, че и господарят ти не ще може да те възстанови. Приготви се да…
— Спомни си, глупако! Спомни си последния безплоден щурм срещу великия Властелин на Мрака! Спомни си за ответния удар! Спомни си! Дори и сега Стоте етаири разкъсват света и всеки ден сто нови мъже прииждат към тях. Чия ръка съсече Илиена Слънцекосата, Родоубиецо? Не моята. Не моята. Чия ръка изкла всяка жива твар, що носеше капчица от кръвта ти, всеки, който те обичаше, всеки, когото ти обичаше? Не моята, Родоубиецо. Не моята. Спомни си я разбери цената на противопоставянето си на Шайтан!
Ручеи пот прорязаха засъхналата мръсотия по лицето на Луз Терин. Той си спомни. Забулената в облаци памет бе като сън в съня, но той си спомни, и беше истина.