Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
Сливането на старото и новото, местното и чуждото винаги е било въпрос на свободен и разумен избор, а умението да се взема поука от опонента е нещо забележимо в религиозната и философската традиция.
Дълги и сложни са пътищата на формиране на всяка национална култура. Много са факторите, отговорни за това — географски, антропологически, социални, политически, икономически. Никоя култура не е минала без чуждо влияние, поради това че хората живеят едни до други, движили са се по тази земя и са се смесвали. Но докато за културното единство на света важна роля е имало създаването на големите империи в миналото, а културното единство в съвременните западни страни е създавано до голяма степен на базата на вътрешни войни за политическо обединение и с цената на изкореняване на регионалните различия, културното единство на Индия е постигнато благодарение на атмосферата на мир и социална стабилност. Вътрешен мир и социална стабилност, които се дължат главно на съществувалата хилядолетия кастова система. И докато такава цивилизация като древноегипетската бива елинизирана, а после почти изцяло заляна от исляма, докато даже персийската цивилизация бива ислямизирана, с Индия това не се случва. Напротив, тя допуска исляма в определени граници, не защото е донесен с мечове, не защото й е наложен със сила, както всъщност е, а защото й импонира със своя демократичен дух и с постулата за равенство на хората. Вътрешният мир и социална стабилност са едно от главните условия единството на индийската култура да се развие като единство на многообразие, в което ясно очертаните регионални различия се обединяват от твърде съществени общоиндийски черти. Такова развитие може да се окаже твърде поучително за света днес, когато все повече се очертава опасността от нивелиращото влияние на западната култура, когато трябва да се търси единство и общност на културите, получено не чрез заличаване на различията, а чрез запазване характерните черти на всяка национална култура.
В този век на невиждано развитие на комуникационните средства човек получи възможност да опознае по-добре световните културни ценности; но той рядко използва всички възможности и не е предпазен от унифициране и едностранчивост. Той рядко си дава сметка, че нашият век, наред с всичките си достойнства, е век на прекален материализъм, прекален индивидуализъм, прекален рационализъм и прекален цинизъм. Той често забравя за триединството на истина, добро и красота и е склонен да заменя всичко с научно-техническия прогрес. Често загубва верния поглед върху нещата и приемайки световния прогрес като аксиома, се самообявява за венец на всичко съществувало преди него. Естествено водещите умове на нашето време знаят това и все по-често и по-задълбочено се връщат към културните съкровищници на миналите цивилизации. Те знаят, че се променят езикът, навиците и начинът на живот на хората, но времето малко променя духа и същността на една култура, ако в нейните дълбини живее семето на някоя плодоносна за човешката природа идея.
Западната цивилизация от Ренесанса насам научи много за света извън човека и за човека като част от материалния свят. Нещо повече, тя превърна тази линия в своя главна цел на изследване. Нейният поглед е поглед навън, защото даже когато изучава човека, тя го обективира. Нейната концепция за живота е предимно материалистична, а това означава и прагматична. Днес никой не би могъл да оспори плодовете на този подход, колосалните и немислими преди това успехи в научната и техническата област. И все пак тази цивилизация има своите слабости. Днес средният човек е по-образован, но това не означава задължително по-добър. Той е може би по-целеустремен, но със сигурност по-малко цялостен. Той знае повече за природата, обществото и човешкото мислене, но е значително по-малко свързан с природата, често е измъчван от отчуждение и самотност, често забравя, че е част от едно цяло, наречено Вселена. Крайната цел на модерното индустриално общество е достигането на материално благополучие и на тази основа — щастие. Потребителският дух твърде често се излива в неприемливи форми. Самодисциплината и моралът се регулират повече от материални, отколкото от духовни подбуди. Стана ясно, че никакви социални и политически въздействия не могат да премахнат злото от живота на човека. Ето защо тази цивилизация все по-сигурно се убеждава, че й е необходимо и нещо друго. Зад очевидната истина за физическото единство на вселената тя не е далеч от признанието за духовното единство на света и за божествената природа на човека. С това се обяснява все по-големият интерес на съвременната индустриална цивилизация към индийската култура.