Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
Обществото не било разделено на касти, както в по-късната история на Индия, макар че съществувало имуществено разслоение. Съществували обаче четири ясно очертани групи на съсловна основа. В първата влизали свещениците, лекарите, астролозите и някои други; във втората — войниците, в третата — търговците и занаятчиите, в четвъртата — земеделците, рибарите, слугите. Някои индийски учени са склонни да виждат в това обособяване първообраза на по-късната кастова система, още повече че тя не се среща сред арийците, заселили Европа.
Облеклото било приготвяно от вълна и памук. Мъжете и жените носели почти еднакви дрехи — наметало върху лявото рамо и под дясната ръка, а от кръста надолу — дреха, наподобяваща носеното и сега в Индия доти. Жените ползвали своеобразно завързана забрадка, напомняща тюрбаните в днешния щат Раджастан. Всички имали дълги коси и използвали фиби от злато, сребро и мед. Жените употребявали различни козметични средства като пудра, червило и сенки за очи. И мъжете, и жените носели различни украшения от злато, сребро, мед, скъпоценни и полускъпоценни камъни. Огърлици, ленти на главата и по ръцете и пръстени носели мъжете, а жените — гривни за ръцете и глезените, обеци, колани.
Игра на топка и на зарове било любимото им забавление. За децата изготвяли различни играчки, някои във формата на човешки фигури и животни с движещи се крайници и глави.
Волски коли със или без покривала били главното средство за предвижване. Различни билки, минерали и кости от животни били използвани като лечебни средства. Приготвяли универсалното лекарство шиладжит, известно и сега на традиционната лечебна система Аюрведа.
Изкуството от Долината на Инд има подчертано утилитарен характер. То е далеч от схващането, че може да се създава изкуство заради самото изкуство, но не може да се каже, че хората тук са били лишени от артистична дарба. Освен това не бива да се забравя, че става дума за един твърде ранен период от човешката история, когато изкуството на други древни цивилизации също не е достигнало своето високо равнище. Времето на най-високо развитие на древноегипетското изкуство, времето на XVIII и XIX династия, настъпва, когато цивилизацията на Инд изчезва окончателно. Приблизително тогава е създаден стенописът с „Парижанката“ от Крит, а древногръцката скулптура „прохожда“ едва 7 — 8 века по-късно.
Наред с керамиката и металните оръдия печати, малката пластика и бижутерията са главните предмети на изкуството и занаятите на Инд. Най-добрите изображения на човешки фигури и животни са намерени върху печатите от печена глина и камък — около 2000 на брой. Повечето от човешките фигури върху тях са на жени, предимно голи. Бикове, носорози, ревящи тигри, седяща катерица, прегръщащи се маймуни са някои от най-добрите образци. В повечето случаи работата е така изящно изпълнена, че дори извитите линии, изобразяващи рогата на животните, или надписите с трудно изписване са направени с голяма прецизност печатите са добре полирани. Преди изпичането те били покривани с глазура от стеатид.
В находките от малка пластика се срещат забележителни изображения на хора, които се оценяват високо от познавачите. Най-доброто между скулптурата на Мохенджодаро е един бюст от стеатид, представящ конвенционален тип религиозен учител с полузатворени очи, с къса брада и обръснати мустаци, с наметало над лявото рамо, украсено с трилистни детелини. Една бронзова статуетка на танцуващо момиче, макар и грубо изпълнена, показва твърде умело моделиране на гърба, бедрата и ханша. Между най-известните находки са два торса в превъзходно изпълнение от Харапа. Единият от тях е на танцьор, който стои на левия си крак, а десният е повдигнат напред. Позата е изпълнена с движение и вътрешна динамика. Тези фигури превъзхождат всичко, което досега е открито в Мохенджодаро и Харапа, и според някои специалисти гърците от IV в. пр.н.е. биха се гордели с тях.