Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
По-важен за нас е въпросът как ариите и ариизираните вече племена са дошли в Индия и какво са донесли, така да се каже, със себе си.
Макар малко твърдения за този далечен период да са безспорни, смята се, че някъде между 2000 и 1500 г. пр.н.е. големи маси арии напуснали обитаваните от тях места в Арал — Каспийския басейн, и са се отправили на юг. Част от тях достигнали Индия около средата на второто хилядолетие. По своя път, продължил столетия, те развили особена индоарийска форма на оригиналната индоевропейска култура с елементи от културите на земите, през които преминали.
От многобройните факти, потвърждаващи горното, по-интересни са данните на лингвистиката. Известно е, че езикът на иранската Авеста и този на индийската Ригведа са много близки и се отнасят към началото на първото хилядолетие пр.н.е. Езикът обаче, който може да бъде наречен протоиндоарийски или протоирански, се появява около 1500 г. пр.н.е., далеч от Индия и Иран. От кореспонденцията на египетски фараони, открита в Ел Амарна в Египет, се вижда, че някои царе с индоирански имена, като Артамания, Арзавия, Сотарна и др., са управлявали в Сирия около средата на второто хилядолетие. По същото време в Северна Месопотамия съществува царството Митани, с което фараоните от XVIII династия водят оживена кореспонденция. Езикът на тези хора бил определена форма архаичен индо-ирански език. В архива на хетската държава, открит в Богаз-кьой, Турция, се пази копие на мирен договор от около 1400 г. пр.н.е. между хетите и Митани, в който ведическите богове Индра, Варуна и други се призовават, вероятно от страна на Митани, като гаранти за спазването му. От друга страна, известно е, че хетите са арии, а хетският език е най-старият известен на науката индоевропейски език, засвидетелстван в началото на второто хилядолетие пр.н.е.
И така, времето от началото до средата на второто хилядолетие е време на разселване на ариите в един обширен район на юг, обхващащ Кападокия (Северна Турция), Сирия, Месопотамия, Иран и Индия.
Освен от дравидите, по време на арийското нашествие Индийският субконтинент е населяван от някои автохтонни обитатели, както и от дошли отвън. Най-старите пришълци, дошли в Индия като компактни маси, били негроидите. Те били на най-ниското стъпало на човешката култура, в неолитния стадий на каменния век и дошли като събирачи на храна. С течение на времето те се претопили в останалите маси, главно сред дравидите в Южна Индия и днес техни потомци се срещат на Андаманските острови.
Най-значителното по численост коренно население мунда, известно под различни имена в различните райони, живее в източните райони на страната и е смесено с дравидите на юг. Поради близките физически черти с аборигените в Австралия то се причислява към австралоидния расов тип. Възможно е протоавстралоидите да са дошли тук като събирачи на храна, подобно на негроидите, и да са донесли своята палеолитна култура, проектирана интересно в по-късната индийска култура.
Малко по-късно по всяка вероятност от ариите по южните склонове на Хималаите се настаняват монголоидите кирата, които не успяват да проникнат по-дълбоко в страната, но образуват съществена част от индийската културна палитра.
Взаимоотношенията на индо-ариите със заварените от тях народи образуват истинската история на формиране на индийската култура в предведическия и ведическия период. Но тук ще се ограничим с някои по-съществени резултати и главно с приноса на отделните етнически общности при формирането на индийската култура.
Приносът на негроидите в еволюцията на индийския темперамент и начин на мислене изглежда безспорен, макар че е опосредстван и трудно може да се подкрепи с конкретни данни от антропологията, археологията или лингвистиката. Предполага се, че култът към фикуса, свързан и в други части на света с плодородието и с душите на мъртвите, култ, разпространен твърде широко в Индия, би могъл да бъде наследство от тях. Някои тотемни представи, свързани с риби, животни и растения, може също да са принадлежали първоначално на негроидите. На тях с голяма вероятност се приписва легендата за пътя на мъртвите към рая, пазен от зли и отмъстителни демони.