Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
Висока оценка заслужава ювелирното изкуство на Долината, като някои от образците могат да служат за модели и днес.
Писмеността, с която си служели хората от Долината на Инд и която се представя така внушително чрез откритите печати, принадлежи към стила на другите полупиктографни писмености от този период като протоелинската, ранношумерската, минойската и египетската. Пиктограмите носят фонетично съдържание. Досега са различено около 400 знака, но писмеността остава неразчетена.
Данните от археологическите разкрития не дават възможност да се създаде ясна представа за истинското съдържание на религията тук. Никоя от разкритите досега сгради не може със сигурност да бъде приета като място за поклонение. Няма, както отбелязахме, храмове, гробници, олтари и други култови обекти. Най-обща идея учените извличат от изображенията върху глинени печати, някои медни плочки и многобройни малки фигури от теракота, фаянс и метал, за които невинаги е сигурно, че имат култово предназначение. Най-интересни и често срещани са женски фигури от теракота. Подобни такива фигури се срещат от Иран до Балканите. Това дава основание на учените да смятат, че хората от Долината на Инд са споделяли някои общи за тези общества религиозни идеи. Общоприетият възглед е, че тези фигури представят Великата майка или Богинята на природата, чието почитане под различни форми и имена се среща още в религията. Култът на плодородието, характерен за всички древни общества, е представен също така и от фигурки на бременни жени и жени с деца. Често се срещат жени с дреха от лъвска кожа, богати украшения и шапки във формата на ветрило. Един печат от Харапа показва гола женска фигура, обърната с главата надолу, с растение, излизащо от утробата й. Обратната страна на печата изобразява мъж с нож в ръка и жена, седяща на земята с вдигнати ръце. Това говори за човешки жертвоприношения. От други печати се разбира, че жертвоприношенията на животни са били преобладаващи. Мотивът с растението е добре познат и от по-късното религиозно развитие на Индия. Особено значение се отдава на един печат от Мохенджодаро, върху който е изобразен бог, седящ на трон в поза на йога. Богът е с три лица, нещо характерно и за по-късната религиозна традиция на Индия, носи рога, шапка във форма на ветрило, украсена със скъпоценности, и е с изправен пенис. Заобиколен е от слон, тигър, бивол и носорог. В долната част на трона са поставени два пазещи елена с рога, обърнати към центъра. Смята се, че фигурата представя бог Шива в неговия аспект Пашупати. По всичко изглежда, че този Шива бил едно от главните божества на хората тук наред с Богинята майка далеч преди да дойдат индо-ариите. В него според много учени се крие ключът за разбиране на приемствеността и синтеза на културата от Долината на Инд и собствено арийската култура.
Религията от Долината на Инд включва още почитане на дървета и техните духове като смокиня и акация, синтетични фигури на хора животни, някои фалически символи, както и свастиката. От тях култът към Богинята майка и свастиката бил общ за останалия древен свят, а другите се преплитат интересно с по-късни култове и имат и до днес своя отзвук в Индия.
Един от най-интересните въпроси в индологията е този за създателите на цивилизацията на Инд — кои са те, от местното население ли произхождат, или са пришълци, имали ли са преки контакти с дошлите тук арийски племена, какъв е приносът им към формирането на по-късната индийска култура.
Поради високата степен на развитие на цивилизацията на Инд, нейното ранно въздигане и упадък някои учени поддържат схващането, че харапците са били арии. Това схващане не се съгласува с редица съществени факти. На първо място с това, че от изследвания черепен материал населението се определя като съставено от четири расови типа — средиземноморски, австралоиден, монголоиден и алпийски, като преобладава решително първият, а всички те повече или по-малко се отличават от арийския тип.
Много съществени са различията в начина на живот между ариите и създателите на въпросната цивилизация. Докато първите, описани в Ригведа, са били скотовъдци, живеещи в малки села, хората от Долината на Инд, както видяхме, имат високо организиран живот в гъсто населени градове с централизирана власт, грижеща се за нуждите на многобройно население, обитават добре планирани къщи от печени тухли. Съществени различия има в религиозните вярвания. Ариите не владеят мореплаването, докато харапците плавали далеч в Индийския океан, Персийския залив и може би по-далеч. Кравата, смятана от ариите за основа на богатството, и конят не намират място сред изображенията на харапците. От друга страна, слонът, описван от ариите като животно с хобот, тигърът, носорогът и други били за тях нещо ново и любопитно. Въз основа на по-сигурни методи за датиране днес се смята за безспорно, че между периода на най-голям разцвет на харапската култура и идването на ариите тук има период от няколко века. Тези и редица други доводи дават основание на преобладаващата част от учените индолози да приемат, че хората, създали цивилизацията на Инд, са коренно различни от ариите. Нещо повече, не малка част от тях смятат, че разрушаването на тази цивилизация е причинено от арийското нашествие, датирано грубо между 2000 и 1500 г. пр.н.е. По-късни изследвания върху наличния черепен материал показват, че се преувеличава значението даже на някои от споменатите типове, че за създатели на въпросната цивилизация следва да се смятат хората от средиземноморския расов тип, които като езикова общност се наричат дравиди.