Подбрани текстове-образци на българската историография относно Православната църква и религията в българските земи (Към философията на българската история)

„Една друга голяма област, в която с право се търсят резултатите от действието на фактите в една контактна зона, е религията — носител и отражател на мирогледа и космогоничните представи на човека в античността. Проблемът е бил и продължава да бъде обект на търсения и дискусии, в които се подхожда към него под различни, обективно обусловени ъгли на зрения, т.е. — от различни методологически постановки и с различни методи на научното дирене. Прилаганите напоследък методи на интердисциплинарния анализ, на сравнителното и диахронното съпоставяне, на ретроспекцията и др. допринесоха за по-дълбоко проникване в тракийската религиозност. Преодоляна бе липсата на домашни писмени извори за тракийската митология, религия и космогония, на посвещения или изображения на тракийските богове. Постигнатото по отношение на тракийската религиозна интерпретация доведе и до реконструирането на ред характеристики на тракийската религиозно-политическа доктрина — орфизма. Диренията не отминаха и религиозните прояви и култове в провинциалната култура на тракийските провинции; следователно има една сериозна база за изграждането на съвременната постановка за характерните черти на тракийската религия, вплетена в провинциалната римска култура.(…)

Поляризираното римско общество не само няма свои богове спасители, които да предложи на алиенираните граждани в космополитните градове, които още по-силно се привързват към своите «сотери» и към мистерийните религии. Основано и привикнало с насилието на военната си опора, то дори не се опитало да демагогствува чрез някаква идеология пред поробените народи, експлоатираните слоеве и робите. Идеята за човешкото равенство като една форма на хуманизма се подема от враждебното на Рим християнство; то обявило всички хора за равни — като еднакво обични божии синове и дъщери, с еднакво право на вечен рай, но — след смъртта им, която единствена обезпечава равенството. Затова и християнството, но не без помощта на добре организираната християнска община, спечелило бързо и още в ранния си стадий многочислени последователи в самото сърце на империята. Не така било обаче и в Мала Азия, и в Балканските тракийски земи…Оказа се, че в конфронтацията си с романизма тракийската духовна култура и религия е имала своето силно оръжие, което да насочи срещу предложения й космополитен пантеон и срещу наложеното й християнство. Силата й се проявява и в съхраняването на свой облик в късното предхристиянско изкуство на III в. В това «варваризирано» изкуство много изследователи виждат повече предпоставки и черти за едно силно ново развитие, отколкото в безжизненото и студеното «официално» гръко-римско изкуство, търсейки именно в него, във «варварското», предвестника на средновековното византийско изкуство.“