Чрез настоящите подбрани цитати предлагаме на вниманието на читателя философски извадки от българската историография, които се отнасят както към конкретното тълкувание на исторически факти, така и към общата логика и теорията на историята, както и към по-общи философски построения на българската научна мисъл. Предлаганата подборка няма претенцията за окончателна текстова изчерпателност, а има за цел за представи идеите относно религиозния въпрос в българската историография. Целта е с настоящия текст да се даде идея на академичните среди за едно бъдещо академично издание на изчерпателни образци от българската историография, които образци да служат като христоматия на цитатите при обучението по история в средните училища и в университетите. Защото такава книга на квинтесенцията на философията на българската историография липсва на българския читател, както липсва и книга за афоризмите и сентенциите на историческото четиво. А издаването на квинтесенцията на философията на историята в България чрез меродавни историографски цитати ще спомогне да се видят философските школи и течения, които чрез интерпретацията на фактите управляват съзнанието на любителя на историята и създават научната и популярна представа за хода на историческия процес.
Авторите в предложените цитати на българската историография са подреждани по тематика, по време на живот и творчество и по азбучен ред. Цитатите са подбирани така, че да създадат сами по себе си разказ за българската старина. Историографията по същество е модерно критическо разглеждане на историческите извори с цел да се пресъздаде вярна и обективна картина на историческото минало. В модерната история без историография не може да се работи и чрез историографията историята става наука, а не любителско занимание. Затова и образците на българската историография са необходими за да се познават философските твърдения и квинтесенцията на мисленето и възгледите на множеството български историци. Защото посланието на историческата книга зависи най-вече от философския или религиозния възглед на историка, който прави историографията. Фактите проговарят тогава, когато изследователят има философски очи за да ги види и интерпретира.
При работата с предложените цитати от българската историография, трябва да се подчертае дебело и читателят да бъде строго предупреден, че някои от текстовете са публикувани преди политическите промени в България от 1989 г. Тези текстове носят отпечатъка на марксистката историография и на идеологическите схеми на историческия материализъм и на клосово-структурния подход при изследване и обяснение на историята. Затова трябва много да се внимава, освен ако читателя не е убеден марксист. Присъствието на марксистки автори в нашата подборка се дължи на стремежа ни да включим колкото се може повече образци на българската историография.
Спряхме са на извадките относно Църквта и религията, защото въпросът за религиозното съзнание на българите е много важен. В средновековните български документи съществува предсказания, които казват, че българите са богоопределен народ, който ще запази истинската вяра до последните времена.1 Тези текстове според нас са тълкувани неправилно като исторически светски извори, защото в тях става дума за пророческа-есхатологична визия, която издига българите като обособен като народ не по формално географо-етнически фактори, а като народ с цивилизационна мисия. От друга страна в българската историография не съществува цялостна философска интерпретация на българското минало от религиозна гледна точка. Това е въпрос на бъдеща дисертация, но показателно е че в СУ „Св. Климент Охридски“ не се изучава като спецкурс „История на БПЦ“. Това е пропуск, който е обясним, но интересът към религите в България, който нараства непрекъснато в наши дни непременно изисква една философска трактовка на българската старина от религиозни позиции. Затова в нашата подборка ние сме извадили само основни заключения, разсъждения и твърдения, които представят религията и Църквата в България чрез текстовете на авторитетни български историци. В съзнанието на читателя фактите и подробностите често пъти се губят, но основните философски постулати остават. Затова и нашата извадка се стреми да бъде принос към всички онези, които разработват главно философски въпроси черз истините на историческото познание.
вернуться
1
вж. средновековните текстове в Василка Тъпкова-Заимова, Анисава Милтенова „Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България“, С., 1996
