Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Подбрани текстове-образци на българската историография относно Православната църква и религията в българските земи (Към философията на българската история)
Подбрани текстове-образци на българската историография относно Православната църква и религията в българските земи (Към философията на българската история) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Подбрани текстове-образци на българската историография относно Православната църква и религията в българските земи (Към философията на българската история)

Электронная книга - «Подбрани текстове-образци на българската историография относно Православната църква и религията в българските земи (Към философията на българската история)». Краткое содержание книги:

Подбрани текстове-образци на българската историография относно Православната църква и религията в българските земи (Към философията на българската история)
1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13
Перейти на страницу:

„Като знаем, че прежните български царе, предшествениците Йоанови (Йоан тук е цар Калоян — бел.съст.), са били православни, то е ясно от тези думи, че чрез това подчинение Българската църква на папата тя ни най-малко не се е изменила, останала си е православна. Но защото някои католически писатели доказват противното, то ние ще си позволим да приведем още няколко доказателства.

Когато папският легат Йоан Капелан дойде в България, нему беше дадена властот папата да изменява в Българската църква всичко, щото найде за изменяване (spiritualia corrigat quae corrigenda cognoverit et statuat quae secundum Deum fuerit statuenda). Такава съща власт беше дадена и на кардинала Лев. А какво нещо те измениха или изправиха? Нищо друго освен употреблението на харизмата или св. миро, което Константинополската църква престана да праща на българите, и Йоан беше принуден да проси от папата позволение да си приготвя св. миро в Търново.

Други някои изменения в догматите или в обреда те не можаха да направят, защото българите твърдо са стояли за вярата и закона на своите отци. Те не се съгласиха даже и на това, щото патриархът им да се нарича примас и да служи в църквата без жезъла си спроти обичая на Римската църква. И папата трябваше да им отстъпи и в това. (…) Нека приведем още едно доказателство. Когато в 1204 г. латинските кръстоносци взеха Константинопол и на мястото на Византийската основаха Латинската империя, в гръцките земи изпопълниха тогава католически свещеници и монаси, които с помощта на рицарите силом караха православните гърци да се католичат и всячески гонеха и притесняваха православното гръцко духовенство. В тези тежки за православната вяра времена гърците се обърнаха и го молиха (Калоян-бел.съст.) да ги освободи от латинското владичество и да спаси поробеното православие. И Йоан ревностно се взе за това дело и до самата си смърт, като воюва с латинците, погуби техните по-главни предводители и осуети техните надежди.

Нека да споменем още и това: ако българите наистина да бяха приели тогава католицизма, то те трябваше да заменят славянското богослужение с латинско или поне да преправят славенските си църковни книги спроти латинските. Както за едното, тъй и за другото е трябвало да се разпространи латинският език между българите. А ние знаем от последното писмо Йоаново до Инокентий III, че в България този език дотолкова е бил неизвестен, щото не е имало кой да чете и да превежда папските послания.“

Марин Дринов, Исторически преглед на Българската Църква от самото й начало и до днес; В: Дринов, Марин, Избрани съчинения, т.II, С., 1971, с.77–78

„Чрез разтурянето на на Охридската патриаршия и западните български епархии паднаха в ръцете на самозваните константинополски гърци или фанариоти. Ние заварихме още тяхното господаруване. Но това, на които ние сме свидетели, то е само една сянка отонова фанариотско владичество, под което са живели нашите отци и предци в миналия и в предидущите векове. Под вид на духовни пастири фанариотите по естеството си са били губители на духовното просвещение, сеятели на духовния мрак. Всичкият им живот, всичките техни дела са едни най-ясен пример на едно най-низко нравствено падение, недостойно за человеческата природа. Но нека прекратим своите думи да не би някои да ни обвини в някаква злоба против фанариотите. Оставяме настрана и списанията на много писатели, които с най-живи черти са изобразили фанариотина, но които по своята народност и по силата на речите си могат да дадат на сегашните фанариоти възможност да възбудят недоверие към тяхното повествувание. (…)

Ето в ръцете на какви правители падна Българската църква. Не духовни пастири те дохождаха в българските епархии, но под такова свещено име те дохождаха там да господаруват над душата и над тялото на българина. Духовния живот на българите те помрачаваха със своето невежество и го тровеха със своята мръсна безнравственост, а пък материалното им състояние разсипваха чрез безсъвестно търгуване със светинята и чрез всякакви насилия. Приснопаметният наш светител Софроний, епископ Врачански, в своето жизнеописание ни е оставил няколко черти от фанариотското господаруване в България в последната половина на миналия век. (…) Такова състрадание от духовен пастир към бедствията на стадото си по онова време е било тъй чудно, както е било чудно и пастирското Софрониево наставление по църквите по нашему болгарскому язику. (…)“

Марин Дринов, Исторически преглед на Българската Църква от самото й начало и до днес; В: Дринов, Марин, Избрани съчинения, т.II, С., 1971, с.128–129, 131, 133
1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)