Подбрани текстове-образци на българската историография относно Православната църква и религията в българските земи (Към философията на българската история)
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подбрани текстове-образци на българската историография относно Православната църква и религията в българските земи (Към философията на българската история)». Краткое содержание книги:
„Като знаем, че прежните български царе, предшествениците Йоанови (Йоан тук е цар Калоян — бел.съст.), са били православни, то е ясно от тези думи, че чрез това подчинение Българската църква на папата тя ни най-малко не се е изменила, останала си е православна. Но защото някои католически писатели доказват противното, то ние ще си позволим да приведем още няколко доказателства.
Когато папският легат Йоан Капелан дойде в България, нему беше дадена властот папата да изменява в Българската църква всичко, щото найде за изменяване (spiritualia corrigat quae corrigenda cognoverit et statuat quae secundum Deum fuerit statuenda). Такава съща власт беше дадена и на кардинала Лев. А какво нещо те измениха или изправиха? Нищо друго освен употреблението на харизмата или св. миро, което Константинополската църква престана да праща на българите, и Йоан беше принуден да проси от папата позволение да си приготвя св. миро в Търново.
Други някои изменения в догматите или в обреда те не можаха да направят, защото българите твърдо са стояли за вярата и закона на своите отци. Те не се съгласиха даже и на това, щото патриархът им да се нарича примас и да служи в църквата без жезъла си спроти обичая на Римската църква. И папата трябваше да им отстъпи и в това. (…) Нека приведем още едно доказателство. Когато в 1204 г. латинските кръстоносци взеха Константинопол и на мястото на Византийската основаха Латинската империя, в гръцките земи изпопълниха тогава католически свещеници и монаси, които с помощта на рицарите силом караха православните гърци да се католичат и всячески гонеха и притесняваха православното гръцко духовенство. В тези тежки за православната вяра времена гърците се обърнаха и го молиха (Калоян-бел.съст.) да ги освободи от латинското владичество и да спаси поробеното православие. И Йоан ревностно се взе за това дело и до самата си смърт, като воюва с латинците, погуби техните по-главни предводители и осуети техните надежди.
Нека да споменем още и това: ако българите наистина да бяха приели тогава католицизма, то те трябваше да заменят славянското богослужение с латинско или поне да преправят славенските си църковни книги спроти латинските. Както за едното, тъй и за другото е трябвало да се разпространи латинският език между българите. А ние знаем от последното писмо Йоаново до Инокентий III, че в България този език дотолкова е бил неизвестен, щото не е имало кой да чете и да превежда папските послания.“