Подбрани текстове-образци на българската историография относно Православната църква и религията в българските земи (Към философията на българската история)

Богомилите са имали, види се, твърде богата писменост, от която няколко паметници са найдени в Русия, где такожде е било разпространено богомилството. Ива надежда, че и у нас щат се найдат много богомилски книги, по които само ще е възможно да се обясни добре тази замечателна ерес.

Богомиловото учение се е разпространило по всичките славенски земи на Балканския полуостров: в Сърбия, Босна и Далмация, после е преминало в Италия и Южна Франция, гдето под негово влияние са се образували няколко секти под име патарени, катари, албигойци и пр. Един италианец, Райнер Сакони, който изпърво е бил катар, а после е минал в католичеството, описал е учението на катарите (западните богомили). Той набройва до 16 катарски църкви, които са съществували в негово време в Европа, и утвърждава, че главите на всичките са Българската и Драговическата.

Че западноевропейските ереси в XII и XIII век са възникнали под влияние на богомилството и са се нахождали в сношения с българските богомили, в това ни уверява още и названието, скоето католическата църква е називала повечето от тези еретици: Bulgari. Богомилството е могло да направи добър успех между западните народи най-много със своето учение против властите, както духовни, тъй и светски. Западноевропейските народи, които тогава са били угнетаеми от духовната и светска власт на римското духовенство, с драга воля са приемали богомилското учение, което е отхвърляло тази власт като произведение на злото начало, на дявола. Този богомилски догмат се е приемал и с особена любов развивал от западноевропейските богомилски или български еретици. В него са били малко или много съгласни всичките. А колкото до другите богомилски догмати, от тях някои те съвсем не са приемали, или пък тълкували са ги разно. От това западноевропейските богомили са се делили на няколко разни църкви или ереси.