Да се обичаме с отворени очи
- Автор: Букай Хорхе, Салинас Сильвия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Върбинка Василева Костадинова
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Да се обичаме с отворени очи». Краткое содержание книги:
Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им.
Очакват двойката да запълни празнотата в тях. Каква ужасна грешка!
Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.
А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов… Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата.
Ето защо, настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта. Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени.
Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите.
Аз с теб.
Ти с мен.
Аз със себе си.
Ти със себе си.
Ние със света.
Компютърът е истинска находка — понякога като участник, който привнася неизвестност и напрежение, а друг път като елемент, чиято значимост нараства и променя самото развитие на действието. На всяка крачка забавният сюжет на книгата води до размисъл, а темите — човешкият контакт, влюбването, компромисите, споровете, сексуалността, идентичността, недоразуменията — се сливат в изпълнена с изненади история, в която фикцията, толкова подобна на действителността, успява да извади наяве теорията.
Една от големите ни пречки да възприемем отсрещния човек — толкова далечен на нашия идеал и така различен от първоначалната ни представа — е собствената ни неспособност да открием в себе си онова, което критикуваме. През краткия период на влюбването не успяваме нито да приемем, нито да признаем в себе си подобна черта. Говоря за страна от характера, която отричаме даже и в най-слабото й проявление и която ни дава възможността да прехвърлим върху другия собствените си чувства.
„Идеализираният Аз“ — според Пърлс, Хорни и др. — е създаден от самите нас главно защото отричаме или не позволяваме у нас да се проявят страни, които отхвърляме. Количеството енергия, което използваме, за да поддържаме „идеализирана представа за себе си“ — без „дефектите“, показвани открито от другия — е много голямо. В това се състои чудото на влюбването: за известно време преставаме да воюваме със себе си. Всичко онова, което сме отхвърляли и не сме искали да приемем, е поставено в различен контекст и вече е не само приемливо, но и желано. Много пъти дори му се възхищаваме и точно оттам може да започне процесът на развитието на тази ни страна. Когато този път бъде блокиран, възхищението се превръща в завист, която е една от основните теми за изследване при една двойка.
В тази книга не липсва нищо от това, което представлява интерес за нас. Присъстват всички съществени елементи — някои от тях само бегло, но достатъчно, за да предизвикат по-дълбок размисъл.
Съзнавам, че собственият ми подход към това, което представлява терапията на двойките, не може да бъде асимилиран, предаден, допълнен и коригиран по по-сполучлив начин, отколкото това е направено в настоящата книга. Ето защо се чувствам длъжница на авторите, тъй като съм дълбоко съпричастна към тази тема. Аз така и не отделих време да нанеса корекции в бележките си отпреди доста години, в които е отразено постигнатото в лабораторните групи за работа с двойки — а те се оказаха безкрайно полезни както за участниците, така и за всички нас, които търсим начин да покажем очевидното и да открием динамиката на един толкова важен процес в нашия живот.
Най-хубавото на тази книга е, че дава възможност да се води диалог по темата. Нищо не е формулирано категорично или поучително — всичко може да се преосмисли и оспори.
Книгата ни помага да видим в огледалото своето собствено отражение — достойно за обич и истинско. Не съвършено, а истинско. Именно в любовта преодоляваме егото си. Когато започнем да критикуваме, да отричаме и да подхранваме безлюбовието, огледалото ни показва най-лошото у нас — именно онова, с което воюваме и което мразим в себе си и в огледалото. Истинската ни природа, която сме съзрели преди това, ни се явява като фантазия или видение, но никога не сме били по-близо до истината, отколкото тогава. Може би това е причината трайно да съществува създаденото от нас през това време: деца, творби, начинания.
Истината е, че всичко това се случва, когато бъде преодоляно влюбването и дойде любовта… Както казва Лаура в книгата: „Любовта се изгражда между двама души и е достатъчно единият да се противопостави, за да бъде разрушено постигнатото“.
Огромната заслуга на тази книга е, че включва всички мнения, съмнения, критики. Единственото ми опасение е, че ще се чете доста бързо, тъй като ни грабва още от първата глава — дори и онези от нас, които не сърфираме в интернет и използваме компютрите само за писане.
Веднъж ми казаха, че съществува софтуер за депресията. Това ме наведе на мисълта, че с помощта на тази книга някой може да открие софтуер за кризите на двойката. Възможно е да се случи. Но никога няма да бъде открит трайният и магически ефект на изслушването — с обич и без предразсъдъци — от страна на терапевтите, които вярват в двойките и знаят, че в една зряла връзка, резултат на личен избор, има неограничена възможност за израстване.