Да се обичаме с отворени очи

Автор: Букай Хорхе, Салинас Сильвия
Язык: болгарский
Переводчик: Върбинка Василева Костадинова
Жанр: Другая проза

Электронная книга - «Да се обичаме с отворени очи». Краткое содержание книги:

Хорхе Букай отново ни изненадва, предлагайки този път на вниманието ни роман, в който основната тема е любовта и изграждането на взаимоотношенията в една двойка.
Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им.
Очакват двойката да запълни празнотата в тях. Каква ужасна грешка!
Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.
А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов… Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата.
Ето защо, настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта. Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени.
Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите.
Аз с теб.
Ти с мен.
Аз със себе си.
Ти със себе си.
Ние със света.

Перейти на страницу:

Стана от креслото и включи компютъра. Отвори нов файл и написа.

„Лаура,

Получавам на електронната си поща писмата, които изпращате до Фреди и които мисля, че се отнасят за някаква книга върху двойките.

Сигурно има някаква грешка в адреса на получателя.

Поздрави.

Роберто Франсиско Гомес“

Отвори електронната си поща, за да изпрати съобщението. Чу познатото изписукване, след което се отвори входящият прозорец, където пишеше:

„Здравейте, rofrago. Имате едно (1) ново съобщение.“

Малко се стресна. Кликна върху папката за входящи съобщения, където с плътни черни букви фигурираха подателят и темата на полученото писмо.

„carlospol@spacenet.com: Изпращам ти“

Любопитството и принципите му се бореха в него, тялото му се напрегна, тръпка премина по гърба, плещите, дясната му ръка. Роберто се поколеба. „Това е лично пространство“, каза си той. Но веднага си спомни заглавната страница на списанието за информатика: „Интернет: без граници и без тайни“.

Помисли си за хакерите — легион от младежи, които не правеха нищо друго, освен да сърфират из интернет и да проникват във всички бази данни, изпречили се по пътя им, и за които най-голямото предизвикателство бе да получат достъп до всеки защитен компютър, било то в Националната библиотека, в кварталната аптека или в Пентагона. Момчета и момичета от цял свят посвещаваха време и енергия на амбицията да откриват секретни кодове, шифри за достъп и системи за криптиране на информация, за да се доберат до данните от любопитство или евентуално за да заразят с вируси централите, в които бяха проникнали.

Но това бе нещо повече от младежка лудория.

„Интернет е свободен и всяко препятствие, което ни поставят, ограничава свободата ни да сърфираме. Ще премахнем тези бариери и ще повредим това, което стои зад тях, в знак на протест срещу намерението да ограничат свободата ни. Тези, които криптират информация, стават все по-изобретателни… Ние — също“.

„Кибернетични анархисти“, беше ги нарекъл Роберто в разговор с един клиент преди няколко дни.

Макар че той приличаше много повече на анархист, отколкото на хакер, в този момент се почувства един от тях.

Придвижи курсора върху името на подателя и натисна два път левия бутон на мишката.

„И така, това е новото ни предложение: да погледнем двойката под друг ъгъл — ъгъла на възможното, а не на идеалното.

Затова ще се опитаме да разгледаме конфликтите не само като път към преодоляването на собствените ни ограничения и възможност да се доближим до другия, но и като начин за среща с партньора и — след всичко казано дотук — като начин да срещнем самите себе си и да постигнем собственото си преобразяване.

Връзката с любим човек помага да израснем като личности, да станем по-добри хора, да се опознаем по-добре.

Връзката ни прави завършени хора.

Затова си струва да съществува.

Струва си… УСИЛИЕТО (тоест, струва си да се стараем и да работим върху нея).

Струва си страданието, което поражда.

Струва си болката, с която трябва да се сблъскаме.

И всичко това е ценно, защото, когато преминаваме през него, вече не сме същите: израснали сме, станали сме по-съзнателни, чувстваме се по-пълноценни.

Двойката не ни спасява от нищо: не би трябвало да ни спасява от каквото и да е.

Много хора търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението им, от липсата на смисъл в живота им.

Очакват двойката да запълни празнотата у тях.

Каква ужасна грешка!

Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.

А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов… Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата.

Идеята е да намеря разрешение за собствения си живот, без да очаквам някой да го направи вместо мен.

Идеята е също така да не се опитвам да разреша живота на другия, а да намеря човек, с когото да осъществим общ проект, за да сме щастливи, да израснем, да се забавляваме, но не и за да разреши проблемите в живота ми.

Да мислим, че любовта ще ни спаси, че ще разреши всичките ни проблеми и ще ни донесе вечно щастие или сигурност, само ни държи в плен на фантазии и илюзии и отслабва истинската сила на любовта: силата да се променяме.

Нищо не ни носи по-голямо просветление от това да бъдем с друг, приемайки нещата от тази гледна точка. Нищо не е по-необикновено от това да чувстваме собствената си промяна редом до любимия човек.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?