Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
Затвори за миг очи, за да си спомни изображенията, осветени от трептящата светлина на кибритената клечка, и не видя как собственикът бързо кимна на седящите зад тях мъже.
Сепна го някакво метално изщракване. Устните на собственика бяха свити.
„Усмихва ли се?“
Когато изпод русата коса на Паскал бликна кръв, Едуар успя само да каже „О!“, преди куршумът да пръсне и неговия мозък.
Кафенето се изпълни с миризмата на изгорял барут.
Възцари се дълго мълчание, най-сетне нарушено от мъжа с ловджийската пушка.
— Какво ще правим с тях?
Собственикът бързо се разпореди.
— Отнесете ги във фермата на Дювал. Насечете ги на парчета и нахранете прасетата с тях. Когато се стъмни, вземете един кон и замъкнете машината им някъде по-надалеч.
— Значи има пещера — тихо промълви един старец.
— Нима си се съмнявал? — изсъска собственикът. — Винаги съм знаел, че един ден ще бъде открита.
Вече можеше да се изплюе, без да изцапа пода си. Едуар лежеше в краката му.
На окървавената му буза се лепна гъста храчка.
1.
Всичко започна с искра от прегризана от мишка жица, скрита в дебелата гипсова стена.
Искрата падна върху една кестенова греда и тя запуши. Когато старото дърво се разгоря напълно, северната стена на кухнята забълва дим.
Ако това се беше случило през деня, готвачът, някоя от сестрите или дори самият абат Мено, отбил се за чаша топла вода с лимон, щеше да вдигне тревога или най-малкото да грабне сложения под умивалника пожарогасител, но беше нощ.
Манастирската библиотека имаше обща стена с кухнята. Като не се брои едно изключение, в нея нямаше особено голяма или ценна колекция, но пък мястото бе пропито с история, също като гробниците в криптата или надгробните камъни в гробището.
Наред със събираните пет столетия стандартни църковни текстове и библии имаше и хроники на по-светски и делнични аспекти от манастирския живот — дати на раждане и смърт, записи от преброявания, медицински книги и справочници за билки, търговски сметки, дори рецепти за бира и някои видове сирена. Единственият ценен текст бе копие на „Устав на св. Бенедикт“ от тринайсети век — така наречената Дижонска версия, един от първите преводи от латински на старофренски. За провинциалния цистерциански манастир в сърцето на Перигор ранното копие на труда на светеца покровител беше наистина специално и книгата заемаше почетно място в центъра на шкафа, намиращ се до горящата стена.
Библиотеката беше просторно помещение с високи витражни прозорци и под от каменни плочки, който далеч не можеше да се нарече равен. Под краката на централната маса за четене трябваше да се подпъхват парчета дърво, за да не се клатушка, а четящите на нея монаси и монахини се стремяха да не мърдат много-много, за да не тракат със столовете и да не нарушават съсредоточеността на съседите си.
Шкафовете за книги покрай стените достигаха до тавана и бяха изработени преди векове от орехово дърво с шоколадов цвят, доста полирани от времето. Кълба дим блъвнаха над онези покрай подпалената стена. Ако брат Марсел нямаше проблем с уголемената си простата, резултатът от тази нощ сигурно щеше да бъде съвсем друг. В спалното помещение на братята, намиращо се от другата страна на централния двор, възрастният монах се събуди за едно от обичайните си нощни посещения на тоалетната и надуши миризмата на пушек. Затътри подутите си от артрит крака по коридорите с викове „Пожар!“ и не след дълго старото рено на доброволната противопожарна бригада ръмжеше по чакъления път към цистерцианската обител до Руак.
Бригадата обслужваше няколко общини в Перигор Ноар покрай река Везер. Командирът Боне беше от Руак и познаваше добре манастира. През деня беше собственик на кафене, по-възрастен от останалите в екипа, властен и с кръглото шкембе на дребен предприемач и високопоставен офицер пожарникар. При входа на библиотеката той профуча покрай абат Мено, приличащ на уплашен пингвин в набързо навлечената бяла роба и черен скапуларий, който размахваше късите си ръце и мънкаше на пресекулки: „Бързо! Бързо! Библиотеката!“
Командирът огледа задименото помещение и нареди на хората си да домъкнат маркучите.
— Недейте с маркучите! — замоли се абатът. — Книгите!