Бдение
- Автор: Макман Лиза
- Серия: wake #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 978-954-641-020-7
- Переводчик: Валентина Донкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бдение». Краткое содержание книги:
Тя старателно пази своята тайна, докато не открива, че е привлечена от едно затворено момче, чиито мрачни съновидения загатват за болезнено минало и мистерия, която Джейни трябва да разбули. Но сега на нея й е много по-трудно, защото за пръв път е не само свидетел на нечий кошмар. Тя е и участник…
Награди и отличия за „Бдение“:
Книга на годината на Американската библиотечна асоциация
Награда на Международната читателска асоциация
Номинация за наградата „Гейтуей Рийдърс“
Награда „Ейбрахам Линкълн“, мастър лист
Награда на YALSA, Тийнс Топ 10
Бестселър на „Ню Йорк Таймс“
Награда „Сибил“, финалист
Облакът бавно размътва погледа на детето и то губи представа за това, което се случва. Първоначално се носи в мъглата за няколко мига, после изведнъж попада в огромна зала, където седи на конферентна маса заедно с петима мъже и три жени.
Пред тях се е изправил висок, оплешивяващ господин с куфарче в ръка. Стои по долни гащи, представя нещо и изглежда объркан. Опитва се да говори, но думите трудно излизат от устата му. Всички други са в изрядни костюми. Смеят се и сочат плешивия господин по долни гащи.
Плешивият гледа към Джейни.
После към онези, които му се присмиват.
Лицето му се сгърчва от срам.
Придържа куфарчето пред срамните си части и това кара другите да се кикотят още по-силно. Изтичва до вратата на конферентната зала, но дръжката е хлъзгава — нещо лигаво капе от нея. Не може да я отвори — тя трака и играе в ръцете му и хората от масата се хилят с удвоен ентусиазъм. Гащите на плешивия са сивкави и висят отзад.
Джейни не знае какво да прави.
Застива на мястото си.
Спирачките на влака рязко изскърцват.
Картината помътнява и се губи в мъгла.
— Джейни! — Майка й се е надвесила над нея. Дъхът й лъха на джин и едното й око е закрито от разчорлен кичур. — Джейни, казвам, че баба ти сигурно ще те заведе в онзи голям магазин за играчки. Мислех, че това ще те зарадва, но може би не. — Майката на Джейни отпива от плоска бутилка, скрита в дрипава, стара чанта.
Джейни фокусира поглед върху лицето й и се усмихва.
— Звучи забавно — отвръща, въпреки че не харесва кукли. По-скоро би се зарадвала на един чорапогащник. Размърдва се на седалката в опит да оправи своя. На чатала е опънат до скъсване и не може да го вдигне повече от средата на бедрото. Сеща се за плешивия и търка очи. Странно.
Влакът спира, двете събират багажа си и излизат в коридора. В същия момент пред майка й изниква, току-що напуснал купето си, смачкан, оплешивяващ господин.
Той бърше лице с носна кърпа.
Джейни го зяпа с отворена уста.
— Леле! — успява да измърмори.
Мъжът се обръща вяло, усетил погледа й, и се отправя към изхода.
6 септември 1999
15:05
Джейни тича да хване автобуса след първия учебен ден в шести клас. Мелинда Джефърс, едно от момичетата от „Фийлдридж Норт Сайд“, протяга крак и Джейни се просва върху асфалта. Мелинда не спира да се смее по пътя до лъскавото червено чероки на майка си. Джейни се сдържа да не заплаче, докато изтупва прахта от дрехите си. Качва се в автобуса, стоварва се на предната седалка и се заема да изследва камъчетата, набити в разкървавените й длани и дупката на коляното на изтънелите й от носене панталони.
От тоя шести клас вече буца й засяда в гърлото.
Опира глава в стъклото.
Вкъщи майка й лежи на дивана, гледа „Пътеводна светлина“ и отпива от прозрачна бутилка. Джейни минава покрай нея, измива внимателно парещите си длани на мивката, подсушава ги и сяда на дивана. С надежда майка й да я забележи. С надежда да й каже нещо.
Но майката на Джейни вече е заспала.
Тя спи с отворена уста.
Леко похърква.
Гърлото на бутилката стърчи от ръката й.
Джейни въздиша, издърпва бутилката и я оставя на ниската очукана масичка, след което се захваща с домашните.
На средата на задачата по математика в стаята стана черно.
Джейни се спуска в облян от ярка светлина тунел, многоцветен като калейдоскоп. Няма къде да стъпи и се носи из въздуха, а стените се въртят около нея. Всеки момент ще повърне.
Редом с нея в тунела са майка й и още някой, който прилича на Исус Христос, само че рус. Мъжът и майка й се държат за ръце и летят. Изглеждат щастливи. Джейни вика, но звук не се чува. Тя иска да спре това.