Знакът на Атина

Отново изпита хлад. Дори й се стори, че чува непознат глас във въздуха, който й се смее. Цялата се напрегна.

Нещо лошо щеше да се случи.

Нещо ужасно.

Почти нареди на Лио да смени курса. В този момент в долината под тях засвириха рогове.

Римляните ги бяха забелязали.

Анабет мислеше, че знае какво да очаква. Джейсън й бе описал лагер „Юпитер“ подробно. Въпреки това й беше трудно да повярва на очите си. Обкръжена от хълмовете Оуклънд, долината под тях бе почти два пъти по-голяма от лагера на нечистокръвните. Малка рекичка извираше от едната страна и се увиваше в центъра й, оформяйки латинската буква G, преди да се излее в красиво езеро.

Точно под кораба, свит край езерото, се издигаше Нов Рим. Тя видя местата, описани от Джейсън — хиподрума, колизея, храмовете и градините, съседните седем хълма, криволичещите улички, шарените вили, красивите цветя.

Забеляза също и следи от скорошна битка с чудовища. Куполът на сграда, която трябваше да е Сенатът, бе пропукан. Площадът на форума бе осеян с кратери. Някои фонтани и статуи бяха разрушени.

Дузини хлапета в тоги излизаха от Сената, за да разгледат Арго II по-добре. Други римляни изкачаха от кафенетата и магазините, зяпаха спускащия се кораб и го сочеха с ръце.

Около километър на запад, откъдето свиреха роговете, се издигаше римска крепост, излязла като от илюстрована енциклопедия — със защитен ров с колове по дъното, високи стени и наблюдателници, по които бяха наредени скорпиони. А зад стените перфектни редици от бели казарми опасваха главния път — „Вия Принципалис“.

От портите й изскочиха полубогове в боен строй. Щитовете и доспехите им блестяха, докато те тичаха към града. В средата на редиците им крачеше истински боен слон.

Анабет искаше да кацне преди пристигането на войниците, но от земята все още я деляха няколко десетки метра. Тя огледа тълпата, надявайки се да забележи Пърси.

И тогава нещо зад гърба й избухна. БУМ!

Взривът едва не я събори. Тя се завъртя и видя, че е застанала лице в лице с гневна статуя.

— Напълно неприемливо! — развика се статуята. Тя очевидно се бе появила с взрив директно на палубата. От рамената й се издигаха серни изпарения, а къдравата й коса бе посипана с пепел. От кръста надолу представляваше обикновен мраморен пиедестал, а нагоре — мускулест мъж в тога.

— Няма да допусна да се внасят оръжия в померия! — обяви статуята с гласа на свадлив учител. — И определено няма да допусна гръцки крак да стъпи в града ни!

Джейсън погледна Анабет с поглед, който казваше: „Остави ме да се оправя с този“.

— Терминус — каза той, — не ме ли позна? Аз съм. Джейсън Грейс.

— Познах те и още как, Джейсън! — изръмжа Терминус. — Но смятах, че имаш глава на раменете си и не би се сдушил с враговете на римския народ!