Били Стрейт [bg]

Не и Сам. Той идва всяка сутрин, носи ми бонбони и списания, потупва ме по ръката и ми казва, че двамата си приличаме като две капки вода, защото сме твърди и оцеляваме. Че няма да позволи на никого да ме нарани, да не се тревожа, защото той имал връзки. Повтаря едно и също и понякога приказките му ме унасят. Мъча се да не заспивам, не искам да се почувства зле заради мен. Той единствен остана с мен, когато всички останали се бяха разбягали. Веднъж дойде с г-жа Клайнмън, но тя ме подразни, галеше ме по бузите, носеше ми храна, която не обичам, и се опитваше да ми я натъпче в устата. Държах се любезно с нея, но Сам може би разбра, защото повече не я доведе.

Петра ми носи книги. Тя е много хубава, не е омъжена, няма деца и мисля, че ме харесва, защото с мен може да се прави на майка. Или може би иска да си почине от детективската работа.

Тя го уби. Много е сериозна, не разказва вицове, не се опитва да ме развеселява, когато това не ми е приятно. Сериозна е даже когато се усмихва.

Дори да съм напълно изтощен, няма как да не съм любезен с нея.

Тя е горе-долу колкото мама. Защо й трябваше на мама да прибира онзи идиот Тъпака, да му позволява да съсипе живота й и да разбие семейството ни? Не можа ли да се научи да живее сама?

Според д-р Делауер вероятно е било нещастен случай, той я е блъснал и тя е паднала, но това няма да я съживи.

Все си мисля, че ако бях край нея, може би щях да успея да я спася.

Д-р Делауер ми говори за вината, че е нормално да изпитвам вина, но че с времето ще премине. Казва, че родителите са длъжни да се грижат за децата си, а не обратното. Твърди, че мама наистина ме е обичала, че е имала добри намерения, но нямала късмет. Обяснява ми също така, че случилото се с нея било ужасно и той нямало да се опитва да ми казва, че всичко е наред, защото не е.

Обаче бил сигурен, че мама би се гордяла с мен, ако знаела как съм се справил сам.

Може би.

Отначало си мислех, че е въздух под налягане, като го гледах как седи, без да говори много. Мислех си, че не му пука. Но сега ми се струва, че е загрижен. Идва всеки ден в шест следобед и остава два часа, понякога и повече и няма нищо против, ако не свършим много работа.

Преди да си тръгне, забеляза шахматната дъска, която ми донесе Сам, и ме попита дали не искам да поиграем. Добър е като Сам, но аз го бия в две от трите игри. „Добре, но следващия път се приготви да загубиш“ — каза ми. Засмя се и аз го попитах кой му плаща да си играе, а той отвърна, че полицията му плаща и да не се притеснявам, защото няма да остане на сухо, винаги се оправял.

Понякога ми разказва вицове. Някои от тях са смешни. Сестрите, изглежда, го харесват. Чух как една от тях попита друга дали е женен, а тя й отвърна, че не била сигурна, но май не бил.

С Петра ще са страхотна двойка.