Били Стрейт [bg]

Така. Сега започва внезапното нападение. Първо опитва с ножа, ако не стане — пистолетът е в пълна готовност. И по двата начина щеше да свърши за секунди, да избяга навън и да потъне в нощта.

Последен поглед към кухненския прозорец. Ако трябваше да бъде честен — страхуваше се. Това беше различно, не като с Лиза, немското момиче, Сали, тъпия руснак. При всичките предишни случаи той диктуваше условията.

Но понякога на човек му се налагаше да импровизира.

Пак се покатери на капака на линкълна. Нищо не се бе променило, но той все още се колебаеше. Качи се и пак слезе. Правеше го инстинктивно. Справяше се с напрежението, като повтаряше действията до безкрайност. Както майка му удряше главата си в стената. Тъпата кучка. Заслужаваше си да пукне с онази глупава каска.

Така, последен поглед — този път видя момчето. Ето, значи си струваше да проверява докрай!

Излезе от средната врата и влезе през лявата. Баня, точно както бе предположил.

Беше дребно и кльощаво, можеше да си го подхвърля като топка. Видя го да излиза, да влиза в кухнята, да отваря хладилника и да изважда нещо оттам — морков.

Дали ще го измие? Мивката беше точно под прозореца. Залегни.

Снишен до външната стена, той чу как канализацията заработи. Малкият тъпак си падаше по хигиената.

Водата спря. Той почака, после вдигна глава и пак надникна. Хлапето се бе изправило насред всекидневната, с гръб към кухненския прозорец, и ядеше моркова. Погълна половината, отиде до пътната врата и набра кода на алармата. По дяволите, беше прекалено далече, за да види цифрите!