![Били Стрейт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/5/7/bili-strejt-bg-download.jpg)
Били Стрейт [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Петра Конър #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-696-8
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Били Стрейт [bg]». Краткое содержание книги:
Напикавам се и изпражненията се плъзват през крачола ми, за нищо няма да ти благодаря, Господи, ти не съществуваш, лъжец такъв…
Отново изтрещява.
И пак, и пак, и пак, и пак, и пак, не мога да понасям шума, не мога да проумея какво прави…
Пуска ме и аз тупвам изведнъж във ваната.
Чувам женски глас да казва:
— О, боже!
И след това:
— Всичко е наред, миличък.
Една ръка ме докосва по тила.
Изпищявам.
80.
Гърбът, вратът и черепът на Балч цъфнаха в червено. По-късно Петра научи, че го е улучила девет пъти в диаметър от петдесет сантиметра и всеки от куршумите е бил смъртоносен, затворен малък кръг, гибелен кръг.
Той падна по корем до ваната, остана там, пистолетът се изтърколи в дланта му. Отне му оръжието, ритна го на пода. Ритна и него, за да се увери, че е мъртъв, въпреки че това не беше единствената причина. Ножът бе паднал от едната му страна. Грамадно опасно рейнджърско острие с дръжка от черна пресована гума. Ритна и него и стъпи върху облечения в черно труп. Парченца окървавена кост се посипаха по плочките на пода. Вратата на банята бе цялата на трески и едва се крепеше на едната си панта.
Момчето бе свито като ембрион във ваната.
Или това, което бе останало от нея. Беше се разпаднала на безформени порцеланови късове. Навсякъде бе посипано с отломки стъкло, мазилка и счупени плочки. Кръвта се стичаше от гърба на Балч и криволичеше на струйки по пода. Банята приличаше на бойно поле. Как е могъл този идиот да си помисли, че ще се отърве безнаказано?
За малко да успее.
Трудно намери място, от което да се вижда къщата, и въпреки че не забеляза признаци на взлом, нещо я глождеше под лъжичката и реши да провери отблизо.
Слезе от колата, мирисът на море й подсказа, че улицата е без изход.
След като изстрелите раздраха тишината, тя извади оръжието си и притича към задния вход на къщата, намери разбитата врата, слабо осветената кухня отвъд прага, вляво се виждаше още една насилена врата, чиято каса бе почти запълнена от едра човешка фигура в черни дрехи — вдигнат нож и отпуснат детски крак.
— Стой! — изкрещя тя, но това не беше предупреждение, защото вече бе започнала да стреля.
Когато стигна до момчето, то не искаше да излезе от ембрионалната си поза, скимтеше, докато му говореше, и изпищя, когато го докосна. Какво дребно слабичко дете! Дългата му коса бе изпоцапана с кръв, посипана със стъклени отломки. Беше на дванайсет, но с ръст на десетгодишен. Под него имаше жълта локва. Миришеше на изпражнения, видя и петното на дъното на джинсите му.
Така силно й се прииска да го вдигне, да го гушне и да го залюлее на ръце, че небцето й изтръпна. Коленичи на пода и му заговори, докато най-накрая успя да го погали по косата, без това да го кара да се дърпа.
Той спря да трепери, вдърви се и след малко се отпусна. Тя обви с ръце главата му и той не се възпротиви. Знаеше как да го утеши. В този момент, противно на здравия разум, си спомни за Ник. Не беше прав, негодник такъв!
Когато момчето задиша по-спокойно, тя внимателно го постави да легне във ваната и се обади за линейка и подкрепление от униформени полицаи. Върна се и остана при него, започна да чисти от главата му стъклата, които се забиваха в пръстите й, но това нямаше значение, чувстваше се съвсем добре. Наричаше го Уилям, в гласа й имаше утеха и въпреки че не знаеше какво точно говори, искаше да го успокои, но как бе възможно да се успокои дете, което е преживяло всичко това?
Чу сирените. Ченгетата от крайбрежния участък нахлуха в къщата. Последваха ги санитарите. Отдели се от момчето едва когато го качиха на носилката. Пак бе свит като ембрион, изглеждаше толкова дребен под болничното одеяло. В къщата влетя възрастен мъж, изпаднал в паника. Санитарите бяха разстроени, докато изнасяха момчето.
Проследи с поглед отдалечаващата се носилка, без да обръща внимание на въпросите на стареца. Както и на въпросите на униформените полицаи. Отиде право при тялото на Балч и го обърна.
Не беше Балч. Непознат.
Изненадата я прониза право в сърцето и тя плувна в пот.
Последва втори удар, още по-силен. Разпозна го.
Рамзи.
Мустаците ги нямаше и кожата му бе различна — някакъв рибешки розов театрален грим беше размазан по цялото му лице и по шията, ноздрите му бяха разширени. Около очите имаше тъмни сенки, направени със сив грим. Рошавата руса перука бе килната и откриваше тесен участък от черни къдрици. Веждите също бяха изрусени — беше се погрижил дори за веждите.