Били Стрейт [bg]

Петра хвърли още един поглед към снимката и й я върна. Всичко съвпадаше, нямаше начин да не е вярно, а и хронологически събитията се подреждаха. Уилям Брадли Адъмсън. Уилям Брадли Стрейт.

— Какво искате да направя за вас, госпожо Адъмсън?

— Детектив, знам, че нямам право на… може би няма законови права, но от морална гледна точка… това дете. То може да е моят внук. Няма друго разумно обяснение. Сигурна съм, че можем да го докажем чрез генетични изследвания. Но не сега, не и след всичко това, което е преживял. Искам да му… помогна. — Изведнъж сведе поглед към скута си. — Вече не разполагам със средства, както преди. Съпругът ми имаше… неприятности, преди да почине.

Петра се усети, че кима съчувствено.

— Истината е — каза Кора Адъмсън, като все още избягваше погледа й, — че от няколко години живея от спестяванията си, но знам как да разпределям бюджета си и в никакъв случай не съм бедна. Като научих за Били — за този Били — плановете ми веднага се избистриха. Живея в абсурдно голяма къща, която от известно време обмислям да продам. Досега ми липсваше мотив — и воля — да променя живота си. Сега вече всичко е ясно. Къщата няма ипотеки. Като я продам, дори и след данъчните удръжки ще имам достатъчно, за да живеем с внук ми съвсем прилично.

В тона на жената се прокрадваше умолителна нотка. Вижте я само, издокарана в „Шанел“, седи и се моли на Петра за родителските права. Какво да кажеш на това?

Кора Адъмсън вдигна глава.

— Сигурно всичко е било за добро. Много привилегии също могат да създадат проблеми.