Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
— Според мен е съвсем очевидно — заговори веднага Ремигий. — Не можем сами да прогоним хората на графа, тъй че трябва да накараме краля да го направи. Трябва да пратим делегация до него и да го помолим да наложи хартата си.
Последва одобрително мърморене. Андрю сакристът рече:
— Трябва да пратим най-мъдрите си и най-красноречиви говорители.
Филип веднага разбра, че Ремигий и Андрю се виждаха като водачи на делегацията.
Ремигий продължи:
— След като кралят чуе какво е станало, не мисля, че Пърси Хамли ще остане задълго граф на Шайринг.
Филип не беше сигурен в това.
— Къде е кралят? — попита Андрю, сякаш едва сега му дойде на ум. — Знае ли някой?
Филип беше ходил наскоро в Уинчестър и беше чул за движението на Стивън.
— Заминал е за Нормандия.
Милий бързо взе думата:
— Ще мине много време, докато стигнем до него.
— Търсенето на справедливост винаги изисква търпение — заяви Ремигий надуто.
— Но всеки ден, който похабим в търсене на справедливост, не строим катедралата си — отвърна Милий. Тонът му издаваше раздразнение от бързата готовност на Ремигий да приеме забавяне на строителната програма. Филип споделяше това чувство. Братът продължи: — И това не е единственият проблем. Щом намерим краля, ще трябва да го убедим да ни изслуша. Това може да отнеме седмици. После той може да даде възможност на Пърси да се защити — още забавяне…
— Как би могъл Пърси изобщо да се защити? — попита сприхаво Ремигий.
— Не знам — отвърна Милий. — Но съм сигурен, че ще измисли нещо.
— Но в крайна сметка кралят е длъжен да държи на думата си.
Намеси се нов глас:
— Недей да бъдеш толкова сигурен. — Всички се извърнаха да погледнат. Заговорилият беше брат Тимъти, най-стария монах в приората. Дребничък, скромен човек, рядко говореше, но вземеше ли думата, си заслужаваше да бъде изслушан. Филип понякога си мислеше, че Тимъти трябваше да стане приор. Обикновено седеше кротко на катедралния съвет и изглеждаше полузаспал, но сега се надвеси напред, с пламнали от убеденост очи: — Кралят е същество на момента — продължи той. — Той непрекъснато е под заплаха, от бунтовници в собственото си кралство и от съседни монарси. Трябват му съюзници. Граф Пърси е могъщ човек, с много рицари. Ако кралят има нужда от Пърси в момента, когато представим тъжбата си, ще ни се откаже, без оглед колко справедлива е каузата ни. Кралят не е съвършен. Има само един истински съдия и това е Бог. — Отпусна се отново в стола си и подпря гръб на стената, притворил очи все едно, че изобщо не го интересува как се приема словото му. Филип прикри усмивката си: Тимъти съвсем точно бе формулирал опасенията му около ходенето при краля в търсене на справедливост.
Ремигий никак не беше склонен да се откаже от перспективата за едно дълго вълнуващо пътуване до Франция и визита в кралския двор. Но същевременно не можеше да оспори логиката на Тимъти.
— Какво друго можем да направим тогава? — попита той.
Филип не беше сигурен. Шерифът нямаше да може да се намеси в този случай. Пърси беше твърде силен, за да се подчини на някакъв местен шериф. А на епископа също не можеше да се разчита. Беше отчайващо. Но не искаше да се примири и да приеме поражението. Щеше да вземе онази кариера, дори да се наложеше да го направи сам…
Виж, това беше идея.
— Един момент — каза той.
Щеше да включи всички здрави и читави братя в манастира… трябваше да се организира грижливо като военна операция, но без оръжия… щеше да им трябва храна за два дни…
— Не знам дали това ще успее, но си струва да се опита. Слушайте.
И им описа плана си.
Потеглиха почти веднага: трийсет монаси, десет послушници, Ото Черното лице и групата му каменари, Том Строителя и Алфред, два коня и талига. Щом се стъмни, запалиха фенери да им показват пътя. Към полунощ спряха да отдъхнат и да хапнат от походната храна, която кухнята им бе приготвила набързо: пиле, бял хляб и червено вино. Филип винаги беше вярвал, че тежката работа трябва да се възнаграждава с добра храна. Щом тръгнаха отново, запяха службата, която трябваше да извършват в манастира.
В един момент, в най-тъмния час, Том Строителя, който ги водеше, вдигна ръка да ги спре. Каза на приора:
— Само още една миля до кариерата.
— Добре. — Филип се обърна към монасите. — Свалете си налъмите и сандалите и обуйте плъстените ботуши. — Смъкна своите сандали и си навлече чифта плъстени ботуши, каквито селяните обуваха зиме.
Отдели двама от послушниците.
— Едуард и Филимон, вие останете тук с конете и каруцата. Пазете тишина и чакайте, докато напълно се съмне. Тогава елате при нас. Ясно ли е?