Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Филип поседя малко до Джони в дружелюбно мълчание. Беше заобичал много младежа, който компенсираше малоумието с необикновеното си добросърдечие.
Джонатан вече се беше вдигнал на крака, подпрян на един кол, който Том беше забил в земята, където щеше да е северният портик. Държеше връвта, вързана за кола и с тази несигурна опора направи две непохватни, но упорити стъпки напред.
— Скоро ще проходи — каза Филип на Джони.
— Опитва се, отче. Но все си пада на дупето.
Филип се наведе и протегна ръце към Джонатан.
— Ела към мен. Хайде.
Малкият се ухили и показа неравните си зъбки. Направи още една стъпка, стиснал връвта на Том. После посочи към Филип, сякаш това щеше да му помогне и с внезапен изблик на храброст прекоси делящото ги пространство с три бързи, решителни крачки.
Филип го взе в ръцете си и възкликна:
— Ето на, браво!
Сгуши го до себе си горд, сякаш постижението бе негово, а не на бебето.
Джони беше също толкова възхитен.
— Той проходи! Проходи!
Джонатан взе да се бори да го пуснат. Филип го остави на земята да види дали пак ще тръгне. Но му стигаше за днес и той веднага се смъкна на колене и запълзя към Джони.
Някои от монасите бяха скандализирани, спомни си Филип, когато бе довел в Кингсбридж Джони и бебето Джонатан. Но с Джони беше лесно да се оправи човек, стига да не забравя, че по същество беше едно дете в мъжко тяло. А Джонатан беше надвил всякаква съпротива със силата на личния си чар.
Джонатан не беше единственият повод за вълнения през онази първа година. След като бяха гласували за добър осигурител, се бяха почувствали излъгани, когато Филип въведе суров режим, за да намали ежедневните разходи на приората. Филип малко се беше наскърбил: смяташе, че съвсем ясно бе дал да се разбере, че главната му цел ще е новата катедрала. Монашеските висши служители също се бяха възпротивили на плана му да отнеме финансовата им независимост, макар и да знаеха много добре, че без реформи приоратът щеше бързо да рухне. А когато беше похарчил пари за увеличаване на манастирските стада овце, беше се стигнало почти до бунт. Но монасите по същество бяха хора, които искаха да им се казва какво да правят. А епископ Уейлрън, който сигурно щеше да окуражи бунтовниците, бе прекарал повечето време от годината в ходене до Рим и обратно. Тъй че ропотът накрая остана далече зад гърба им.
Филип бе преживял няколко самотни момента, но беше убеден, че резултатите щяха да го оправдаят. Действията му вече носеха доста задоволителни плодове. Цената на вълната отново се беше вдигнала, а той вече бе започнал стрижбата. Ето защо можеше да си позволи да наеме дървосекачи и каменари. Щом финансовото положение се подобреше и строителството на катедралата напреднеше, положението му на приор щеше да стане непоклатимо.
Потупа сърдечно Джони Осем пенса по темето и тръгна през строежа. С малко помощ от слугите на приората и по-младите монаси, Том и Алфред бяха поставили началото на копаенето на основите. Само че все още бяха дълбоки едва пет-шест стъпки. Том беше казал на Филип, че на някои места дупките на основите трябва да са двайсет и пет стъпки дълбоки. Щеше да му трябва голяма работна сила плюс вдигащи механизми, за да копае толкова дълбоко.
Новата църква щеше да е по-голяма от старата, но все пак щеше да е малка за катедрала. Отчасти на Филип му се искаше да е най-дългата, най-високата, най-богатата и най-красивата катедрала в кралството, но потискаше това желание и си казваше, че трябва да е благодарен за какъвто и да е храм.
Влезе в сайванта на Том и погледна дървенията на пейката. Строителят беше прекарал повечето от зимата тук, работеше с железен прът за мерене и комплект тънки длета и правеше тъй наречените от него мостри — дървени модели за зидарите, които да ги насочват, докато дялат камъните в желаната форма. Филип беше наблюдавал с възхита как Том, едър мъж с груби длани, извайваше точно и с болезнено усърдие дървото в съвършени извивки, прави ръбове и точни ъгли. Сега той взе една от мострите и я заоглежда. Беше оформена като ръб на цветче маргаритка, четвърт кръг с няколко закръглени издатини като венчелистчета. Що за камък трябваше да е оформен така? Открил беше, че му е трудно да си представи тези неща и силата на въображението на строителя непрекъснато го впечатляваше. Погледна рисунките му, изваяни върху гипса в дървени рамки и най-сетне реши, че държеше модел за колоните на аркадата, които щяха да приличат на снопове стебла. Филип беше мислил, че ще са снопове стебла, но сега разбра, че щеше да е илюзия: щяха да са масивни каменни колони с наподобяваща стебла украса.
Пет години, беше казал Том, и източният край щеше да е довършен. Пет години и Филип щеше да може отново да отслужва литургии в катедралата. Единственото, което трябваше да направи, бе да намери пари. Тази година едва беше успял да задели достатъчно, за да положи скромно начало, защото реформите бавно щяха да донесат резултат. Но следващата година, след като продадеше новата пролетна вълна, щеше да може да наеме повече майстори и да започне сериозното строителство.