Принцеса с часовников механизъм

бъдещата госпожа Херондейл не я бе виждала да прави нищо друго.

През следващите няколко мига Теса и Гейбриъл стояха неловко на

прага, без да се поглеждат съвсем, но и без да знаят накъде другаде да

обърнат очи. Най-сетне Уил се откъсна от майка си и я потупа нежно по

рамото. Тя се засмя, макар очите й да бяха пълни със сълзи и подхвърли на

уелски нещо, което Теса силно подозираше, че е коментар как сега той е

по-висок от нея.

— Малката ми майчица — отвърна Уил, потвърждавайки

предположението на Теса, а после се обърна, в същия миг, в който

погледът на по-възрастната жена падна първо върху Теса, а после върху

Гейбриъл и очите й се разшириха.

— Мамо, татко, това е Тереза Грей. Сгодени сме и идната година

възнамеряваме да се оженим.

Майката на Уил ахна — макар че, за облекчение на Теса, звукът бе по-

скоро изненадан, отколкото нещо друго — а баща му начаса погледна към

Гейбриъл, а после към Сесили, присвивайки очи.

— А кой е този джентълмен?

Усмивката на Уил стана още по-широка.

— А, той ли? Това е... приятелят на Сесили, господин Гейбриъл

Лайтуърм.

Гейбриъл, който тъкмо протягаше ръка, за да се здрависа с господин

Херондейл, застина ужасено.

— Лайтууд — едва не се задави той. — Гейбриъл Лайтууд.

— Уил! — Сесили се откъсна от прегръдката на баща си и изгледа брат

си свирепо.

Той се обърна към Теса с грейнали сини очи и тя отвори уста, за да му

се скара, да каже: „ Уил!", както бе сторила Сесили, ала беше твърде късно

— вече бе избухнала в смях.