Принцеса с часовников механизъм

в Итуриел... когато се превъплътих и унищожих Магистъра... как бих могла

да мразя нещо, което ми помогна да защитя онези, които обичам? Не е

лесно да бъдеш различен, а още по-трудно е да си единствен по рода си.

Ала започвам да си мисля, че не ми е бил отреден лесен път в живота.

Уил се разсмя.

— Лесен път? Не, не и за теб, моя скъпа Теса.

— Наистина ли съм твоята Теса? — Младата жена се уви още по-

плътно с шала, преструвайки се, че тръпката, пробягала по тялото й, се

дължи единствено на студа. — Теб притеснява ли те това, което съм, Уил?

Това, че не съм като вас?

Думите увиснаха неизречени между тях: „Няма бъдеще за ловец на

сенки, който си има работа смагьосници".

Уил пребледня.

— Онези неща, които наговорих на покрива, преди толкова много

време... знаеш, че не ги мислех наистина.

— Знам...

— Не искам да бъдеш различна от това, което си, Теса. Ти си такава,

каквато си, и аз те обичам. Не обичам единствено онези части от теб,

които Клейвът одобрява...

Теса повдигна вежди.

— Готов си да изтърпиш останалото?

Уил прокара пръсти през тъмната си, влажна от снега коса.

— Не, не се изразих добре. Няма нищо у теб, което бих могъл да си

представя, че не обичам. Наистина ли смяташ, че за мен е важно да бъдеш

нефилим? Майка ми не е ловец на сенки. А когато те видях да се

преобразяваш в ангела... когато видях Небесният огън да лумва в теб...

беше великолепно, Тес. — Той направи крачка към нея. — Това, което си,

на което си способна, то е като едно от чудесата на земята — като огъня,

дивите цветя или простора на морето. Ти си единствена в света, така,

както си единствена и в сърцето ми, и никога няма да настъпи миг, в

който да не те обичам. Бих те обичал, дори ако във вените ти нямаше и

капка нефилимска кръв...

Теса се усмихна малко несигурно.

— И все пак се радвам, че съм ловец на сенки поне наполовина — рече

тя. — Защото заради това мога да остана с теб в Института. А семейството,

което открих тук, може да остане мое семейство. Шарлот каза, че ако

поискам, мога да се откажа от името Грей и да взема това, което майка ми

е трябвало да носи, преди да се омъжи. Бих могла да бъда Старкуедър. Бих

могла да имам истинско име на ловец на сенки.

Чу как Уил изпусна дъха си и видя бялото облаче, образувало се пред

лицето му. Широко отворени и ясни, сините му очи бяха приковани върху

лицето й. Изражението му беше на човек, който бе решил да извърши

нещо ужасяващо, и повикал целия си кураж на помощ, възнамеряваше да

го стори.

— Разбира се, че можеш да имаш истинско име на ловец на сенки —

заяви той. — Можеш да имаш моето.

Теса го зяпна, застинала на фона на черно-белите стъпала и сняг.

— Твоето име?

Уил направи крачка към нея, така че сега те стояха лице в лице. След

това посегна към ръката й и като свали ръкавицата, която пъхна в джоба