Принцеса с часовников механизъм

никога не са виждали.

Уил за малко да се задави.

— Не те съветвам да се омъжиш за някого, когото родителите ти

никога не са виждали!

— Значи сме на едно и също мнение. Гейбриъл трябва да се запознае с

мама и татко. — Сесили се обърна към Хенри. — Порталът готов ли е?

Теса се наклони към годеника си.

— Харесва ми как се оправя с теб — прошепна тя. — Отстрани е

ужасно забавно.

— Само почакай да се запознаеш с майка ми — отвърна той и пъхна

ръка в нейната. Пръстите му бяха студени, а сърцето му биеше лудешки.

Любимата му знаеше, че цяла нощ не е мигнал. Мисълта, че след цялото

това време отново ще види родителите си, го плашеше толкова, колкото

го и радваше. Самата Теса прекрасно познаваше тази смесица от надежда и

страх, неизмеримо по-лоша от всяко от двете чувства поотделно.

— Порталът е напълно готов — каза Хенри. — И не забравяйте, че

след един час ще го отворя отново, за да може да се върнете.

— И разберете, че го правим само този път — тревожно напомни

Шарлот. — Макар и да съм консул, не мога да ви позволявам да

посещавате мунданското си семейство...

— Нито дори за Коледа? — попита Сесили с широко отворени печални

очи.

Госпожа Брануел видимо омекна.

— Е, може би за Коледа...

— И рождените дни — обади се Теса. — Рождените дни са специални.

Шарлот закри лицето си с ръце.

— О, в името на Ангела!

Хенри се разсмя и махна с ръка към Портала.

— Тръгвайте.

Сесили мина първа, изчезвайки през магическата врата, сякаш беше

прекрачила през водопад. Гейбриъл я последва, а след него — Уил и Теса,

хванати здраво за ръце. Теса се съсредоточи върху топлината на дланта

му, върху ритъма на пулса му под кожата, докато студът и мракът ги

обгърнаха, завихряйки ги в продължение на няколко стремглави, сякаш

извадени от времето мигове. Зад клепачите им изригна светлина и ето че

тя излезе от тъмнината, като примигваше и се препъваше. Уил я придърпа

към себе си, задържайки я да не падне.

Намираха се на широката, криволичеща алея пред имението

Рейвънскар. Тя бе виждала мястото само отгоре, когато тримата с Джем и

Уил бяха посетили Йоркшир заедно, без да си дават сметка, че в него

живеят родителите на Уил. Помнеше, че имението се намира в центъра на

дълбока падина, заобиколено от полегати хълмове, обрасли с прещип и

пирен... които сега бяха покрити с тънка пелена от сняг. Тогава дърветата

бяха зелени, ала сега клоните им бяха голи, а от покрива, застлан с

тъмносиви плочи, висяха бляскави ледени шушулки.

В средата на тъмната дъбова врата имаше тежко месингово чукало.

Уил погледна сестра си, която му кимна едва забележимо, а после изпъна

рамене и посегна към чукалото. Грохотът, който последва, сякаш огласи

цялата долина и младежът изруга под нос.

Теса го докосна лекичко по китката.

— Бъди смел. Все пак не е патица, нали така?

С тъмна коса, която му влизаше в очите, той се обърна, за да й се