Кралят на зимата
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 9545842003
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Малко симпатично девойче — каза той нехайно, — и хубаво, ако си падаш по такива крехки момичета. — Той замълча за миг и добави: — Ланселот ще я хареса. Нали знаеш, че Артър иска да го ожени за нея? Макар че това едва ли ще стане сега. Подозирам, че Гундлеус ще си запази трона и Ланселот ще трябва другаде да си търси жена.
Повече нищо не казах за Сийнуин. Изминахме обратния път и на втората нощ стигнахме до Магнис. Точно както беше предсказал Галахад, Тюдрик пожела да повярва на обещанието на Горфидид, а Артър предпочете да повярва на Мерлин. Тогава разбрах, че Горфидид ни беше използвал, за да раздели Тюдрик и Артър. На мен ми се стори, че Горфидид беше направил добре — като слушах как Тюдрик и Артър спореха ми стана ясно, че кралят на Гуент нямаше кураж да участва в предстоящата война. Ние с Галахад оставихме двамата мъже да спорят и тръгнахме по укрепленията на Магнис, които представляваха земен насип, ограден от едната страна с ров пълен с вода, а на върха на насипа имаше здрава палисада.
— Тюдрик ще се наложи в този спор — каза Галахад мрачно. — Той няма доверие на Артър.
— Това не е вярно — възразих аз. Галахад поклати глава.
— Той знае, че Артър е честен човек — съгласи се Галахад, — но освен това Артър е и авантюрист. Той няма земя, мислил ли си някога за това? Той защитава името си, а не собствеността си. Той дължи положението си на малолетието на Мордред, а не на собственото си рождение. За да успее, Артър трябва да бъде по-смел от другите мъже, но точно сега на Тюдрик не му е необходима смелостта на Артър. Тюдрик иска сигурност. Затова ще приеме предложението на Горфидид. — Галахад замълча за миг. — Може би нашата съдба е да бъдем странстващи воини — продължи той мрачно, — лишени от земя и вечно тласкани назад към Западното море от нови врагове.
Аз потръпнах и се загърнах в наметалото. Западният вятър носеше студено обещание за дъжд.
— Нима искаш да кажеш, че Тюдрик ще ни изостави?
— Той вече ви е изоставил — каза Галахад навъсено, — единствената му грижа сега е да намери елегантен начин да се отърве от Артър. Тюдрик има твърде много за губене и няма да иска да поема рискове, а Артър няма какво друго да губи освен надеждите си.
— Ей, вие двамата! — чухме зад себе си силен глас. Беше Кълхуч, който бързаше към нас. — Артър ви вика.
— За какво? — попита Галахад.
— Вие как мислите, лорд принц? Да не мислите, че просто му трябва партньор за табла? — захили се Кълхуч. — Тия копелета — махна той с ръка към облечените в красиви униформи хора на Тюдрик, — може да нямат кураж да се бият, но ние имаме. Предполагам, че ще нападнем сами. — Той видя изненаданите ни физиономии и се засмя. — Чухте онази нощ какво каза Агрикола. Двеста души могат да се задържат в долината Лъг срещу цяла армия. Тогава? Ние имаме двеста копиеносци, а Горфидид — армия, тогава защо ни е потрябвал някой си от Гуент? Време е да нахраним гарваните!
Дъждът заваля и засъска в запалените огньове. А ние май трябваше да тръгнем на война.
Понякога си мисля, че това беше най-смелото решение, което Артър някога е взимал. Бог ми е свидетел, че той е взимал и друг път решения при не по-малко трагични обстоятелства, но никога не е бил по-слаб, отколкото в онази дъждовна нощ в Магнис, когато Тюдрик търпеливо даваше заповеди за оттегляне на неговите хора зад римските стени и се подготвяше за примирието между Гуент и врага.
Артър ни беше събрал петима в една войнишка къща близо до крепостната стена. Дъждът се изливаше върху сламения покрив. В къщата беше запален огън, който хвърляше жълтеникава светлина върху нас. Сеграмор, най-довереният офицер на Артър, седеше до Морфанс на малка пейка, а Кълхуч, Галахад и аз бяхме клекнали на пода и слушахме Артър.
Артър призна, че принц Мюриг беше прав като каза, че войната е дело на самия Артър. Ако той не беше отхвърлил ръката на Сийуин, сега нямаше да има вражда между Поуис и Думнония. Гуент беше въвлечена в конфликта, тъй като е най-старият враг на Поуис и традиционен приятел на Думнония, но сега не беше в интерес на Гуент да продължава войната.
— Ако аз не бях дошъл в Британия — каза Артър, — крал Тюдрик нямаше да се страхува за кралството си сега. Това е моя война и както съм я започнал, така трябва да я свърша. — Артър замълча. Той много лесно се подаваше на чувствата си, а в онзи момент те го бяха погълнали изцяло. — Утре отивам в долината Лъг — каза той накрая и в един ужасен миг аз си помислих, че е решил да се предаде на Горфидид. Но Артър ни погледна и широко се усмихна, — и бих искал вие също да дойдете с мен, само че нямам право да настоявам за това.