Каменният кръг [bg]

— Това е Джоки — каза той, докато малкото кафяво-бяло телце се гърчеше в ръцете му. — Мое е. Татко ми го даде.

— Хубаво кученце — казах на Джоки и почесах клепналите му уши. Той излая и се загърчи ентусиазирано, като се опитваше да ближе едновременно и мен, и Иън.

— Целият ще станеш в кучешки косми, Иън — каза висок, ясен глас леко неодобрително. Погледнах нагоре и видях високо слабо седемнайсетгодишно момиче, което ставаше от мястото си до пътя.

— Е, ти пък си цялата в осили! — сопна ѝ се Младия Иън, като се обърна към нея.

Момичето тръсна тъмнокафявите си къдрици и се наведе да изтупа полата си, по която наистина се бяха полепили осили.

— Татко казва, че не заслужаваш да имаш куче — отбеляза тя. — Да избягаш и да го зарежеш така.

Лицето на Младия Иън се изопна отбранително.

— Исках да го взема — рече той с пресекващ глас. — Но нямаше да е в безопасност в града. — Прегърна по-силно кученцето и опря брадичка между рошавите му уши. — Малко е пораснал; сигурно сте го хранили добре?

— Ще дойдеш ли да ни поздравиш, малка Джанет? Така е любезно. — Чух гласа на Джейми зад мен, но циничната нотка накара момичето да вдигне рязко глава и да се изчерви.

— Чичо Джейми! О, и… — Погледна към мен и сведе глава, като се изчерви още повече.

— Да, това е леля ти Клеър. — Джейми ме хвана под лакътя и кимна към момичето. — Малката Джанет още не беше родена, когато ти беше тук, сасенак. Майка ти сигурно си е у дома? — попита я той.

Момичето кимна, ококорено, без да откъсва очи от лицето ми. Наведох се от коня и протегнах усмихната ръка.

— Много ми е приятно да се запознаем.

Тя ме гледа още известно време, после си спомни как трябва да се държи и направи реверанс. Пое колебливо ръката ми, сякаш се страхуваше, че тя може да я изчезне. Аз стиснах нейната и тя като че ли се поуспокои малко, щом се увери, че съм от плът и кръв.

— Аз… приятно ми е, мадам.

— Мама и татко много ли са ядосани, Джен? — Младия Иън остави кученцето до краката ѝ, прекъсвайки транса ѝ. Тя го погледна и подразненото ѝ изражение стана леко съчувствено.

— Как няма да са, глупако? Мама си помисли, че си срещнал глиган в гората или са те отвели циганите. Почти не спеше, докато не разбра къде си — добави смръщена.

Иън стисна още по-здраво устни, забил поглед в земята, но не отговори.

Тя се приближи и започна да маха влажните жълти листа, полепнали по ръкавите на палтото му. Макар че беше висока, той стърчеше поне с петнайсет сантиметра над нея, кльощав и кокалест. Приликата между тях се ограничаваше до тъмната коса и нещо в изражението.

— Виж се на какво приличаш. С дрехите ли си спал?

— Е, разбира се — рече той подразнено. — Ти какво си мислиш, че избягах с нощна риза и всяка нощ се преобличах в тресавището?

Тя изсумтя от смях при тази картина и неговото изражение леко омекна.

— О, стига, хайде да вървим — рече. — Ела в кухнята с мен, ще те изчеткам и ще те среша, преди мама и татко да те видят.

Той я изгледа кръвнишки, после погледна мен с нещо средно между удивление и раздразнение.