Измамата Прометей
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата Прометей». Краткое содержание книги:
— Изглежда, така е станало, че една стара и уважавана банкова инвестиционна институция се е превърнала в канал за мръсни пари към Вашингтон и Лондон.
— Може би и към другите големи световни центрове — Париж, Москва, Берлин…
— Безсъмнено. Практически „Меридит Уотърман“ владее Конгреса и Парламента.
— Нали каза, че Ричард Ланкастър забогатял ужасно много именно там?
— Да, но според вестникарската фактология той е изоставил всичко, когато се насочил към политическата кариера във Вашингтон. Прекъснал бившите си връзки, всички финансови ангажименти.
— Още като дете са ме учили да не вярвам какво пише във вестниците. Официалната версия в тях винаги е манипулирана в нечия полза.
— Добре са те учили. Предполагаш, че Ланкастър все още има влияние там, така ли? И по този начин е успял да използва старата си банка като канал за масивни подкупи?
— „Меридит Уотърман“ е частна, с ограничено членство, поне от това, което съм чувала. Собственици са не повече от десет, дванайсет души. Може би той е сред тях?
— Не. Няма как. Веднъж започнал да работи в правителството, той е длъжен да се откаже от финансовата дейност. А може би си е подал оставката и оставил парите си там, но под чуждо име. Защото всеки служител на Белия дом е длъжен да бъде напълно финансово прозрачен.
— О, не, Ник, не си прав. Прозрачен, но за ФБР, а не за обществеността. На него не му се е налагало да минава през сенатска комисия, където не може да скрие истината. Помисли малко! Сигурно затова отказа на президента да поеме поста на държавен секретар13. Сега разбирам, че не е ставало дума за политическа скромност, а за друго: той просто не иска да го подлагат на още проверки. Има си неща за криене човекът. Не мислиш ли така?
— Е, съгласен съм, че президентският съветник по въпросите на националната сигурност не го прекарват през такова сито както например държавния секретар — съгласи се Брайсън. — Обаче твърдя със сигурност, че всички служители в Белия дом са поставени под микроскоп, без значение кои са и колко са мощни — следят ги, проверяват всяко тяхно движение, а това най-вече важи за финансови машинации.
Елена стана нетърпелива — тя си бе математик, който борави най-вече с абстрактни теории, а Брайсън непрекъснато им намираше слабите места.
— Виж сега, хайде помисли пак! През последните няколко месеца извънредно внимателно съм наблюдавала развитията около международния договор за обща сигурност и мерки за наблюдение. В нашата работа това е от приоритетен интерес, нали?
Брайсън кимна.
— Е, добре, веднъж като бъде ратифициран договорът, следващата стъпка е да се създаде международна институция, която ще го прилага — нова глобална централа с огромна власт и пълномощия за налагане на международните закони и Бог знае какво още. А кой ще я оглави? Ако си следил пресата през последните няколко седмици, ще видиш, че се въртят все едни и същи имена. Те са няколко и се споменават като бъдещи директори тук-таме, ужким случайно. А журналистите използват все една и съща фигуративна дума — руската „цар“, — предвид абсолютната власт, която съсредоточава в себе си. Ужасно ме нервира тази дума. Нали знаеш, че румънците са мразили руския цар много?
— Чувал съм от теб. А под цар имаш предвид Ланкастър, а?
— Ами пробутват му името… за сондаж на общественото мнение ли, знам ли?
— Нещо не се получава — той нали е противник на договора? В Белия дом той лобираше най-упорито срещу документа. Твърдеше, че една всесилна институция като въпросната ще злоупотребява с властта, ще смаже човешките права и прочие неща, които не са далеч от истината.
— А ти откъде си сигурен, че той наистина е противник на договора? Откъде, а, Ник? Чул си от вестникарите, от журналистите, от „източници, предпочели да останат анонимни“, и така нататък. Ти нали знаеш, че който шушне разни неща в ушите на репортерите, винаги има скрити мотиви. И най-често те са свързани с нагласата на общественото мнение, целят да му повлияят в една или друга насока. Може би Ланкастър най-умело прикрива истинските си амбиции, а на дело се стреми към този пост, който накрая ще приеме „неохотно“.
— Хм, възможно е и да е така. Напълно вероятно е той да прикрива истинските си амбиции. Повечето политици само това правят. По една или друга причина…
— Именно! Тази същата „причина“ може да е, че той е свързан с Прометей, дори и да е най-силната фигура зад тази групировка. Да оглавява конспирацията й! В такъв случай той трябва да седи далеч от всякаква връзка с нея. Игра на криеница. Догадки и факти, а? Типичен похват за дезинформация, за димна завеса. Ние следим как парламентите и в обществото спорят за договора, докато истинската битка се води зад кадър. Битка с помощта на огромни пари и власт! Водят я богати и влиятелни частни граждани, които ще спечелят стократно повече пари и власт.
13
В САЩ — външен министър. — Бел.прев.