Измамата Прометей
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата Прометей». Краткое содержание книги:
— Нашата сигурност — механично повтори тя. — Ами да, защо не?
— Какво каза?
— Думата „сигурност“ ме навежда на мисълта за пароли и кодиране.
— Напълно естествено.
— А човек като Доусън, внимателен, методичен, предпазлив… такъв човек непременно ще държи сметка на паролите. Защото сто на сто използва повече от една — с една не е сигурно.
— Е, и какво?
— Някъде ще си ги е записал. На място, което смята за сигурно и удобно за достъп по всяко време. Сигурно има цял списък и ги сменя на ротационен принцип.
— Винаги съм си мислил, че най-слабото място в компютърната сигурност на една служба са паролите. Нали трябва да ги знае секретарката? И те стоят в бюрото й записани на разни места. Глупост някаква.
— О, бъди сигурен, че Доусън е много по-предпазлив. Криптографският ключ е доста дълга поредица от цифри. Не става за наизустяване. Я подай тук ръчния му компютър.
Той бе най-новият модел на име „Палм Пайлът“ и сега Елена отново започна да се рови из него. По едно време се усмихна — за пръв път от доста часове — и рече:
— Оказах се права. Има списък в директория, наречена с мистериозното име „Tesserae“.
— На латински Tessera значи парола — замислено рече Ник. — Значи не е било толкова сложно.
— Ник, Ник — списъкът е кодиран, но кодът не е от най-трудните. Нарича се протекторен софтуер. Обикновена програма. Все едно си заключил вратата, а си забравил гаража отворен. Аз днес нали заредих цяла поредица програми за разчитане. Сега ще ги използвам всичките. Детска играчка…
Брайсън забеляза, че обичайната й енергия и ентусиазъм за работа се бяха върнали. Тя си запя нещо тихичко и след десетина минути обяви, че е успяла.
— Само гледай тук! Във файла, наречен „Преводи“, са изредени парични трансфери в цял куп лондонски банкови сметки. Суми от порядъка на 50 000 до 100 000 лири, а в някои случаи и три пъти повече.
— Получателите?
— Има ги — списъкът им е като наръчника „Кой кой е в Парламента“ — членове на Камарата на общините от целия политически спектър: лейбъристи, либералдемократи, консерватори и даже ълстърски унионисти. Записал им е имената, датите на връчването на сумите, даже часовете и местата, където се е срещал с тях. Документирал ги е като истински бюрократ!
Брайсън усети, че сърцето му забива.
— Подкупи, изнудване. Два кардинални елемента на подмолните политически игри. Стара съветска техника за изнудване на западни граждани. Веднъж като ти платят една напълно законна сума като консултантски хонорар и вече са те впримчили — имат черно на бяло документ за превод на пари от съветски източник на твое име. Така и Доусън — плащал, записвал. Има доказателства и винаги може да принуди и манипулира всеки, който се опитва да излезе от играта. Отличен инструмент за упражняване на власт. Вероятно по същия начин Доусън е контролирал и самия Виър. Сигурно и лорд Пармуър и още десетки влиятелни гласове в Парламента. Доусън е бил едновременно и контрол, и таен касиер на Прометеевците. Искаш ли да завъртиш определен политически дебат в своя полза, парите определено помагат. Подкупи или подаръци за безскрупулни политици, чиито гласове са за продан.
— Излиза, че повечето от най-влиятелните парламентаристи са били такива.
— О, не, Елена! Хващам се на бас, че не всички са започнали с най-обикновен подкуп. Ако се заровим по-внимателно в британската преса от последната година и малко повече, ще видим същия почерк на изнасяне на компрометиращи случки от миналото, както при американските сенатори. И ще ти кажа със сигурност, че най-върлите противници на договора — тук в Англия — вероятно са били принудени да мълчат или да подадат оставки, както и сенатор Касиди в САЩ. Други са били предупредени, трети — компрометирани. Нали знаеш номера с магарето, тоягата и моркова?
— Прани пари — замисли се Елена. — Иди им хвани края…
— Хм, това ми напомня… можеш ли да откриеш източниците на парите?
Елена вкара една от донесените от Дордона дискети във флопито и отново започна да работи.
— Доусън така грижливо е документирал всичко, че има дори и банковите кодове на самите банки. Не имената — само кодовете.
— Сравни ли ги с обработеното от Крис Еджкоумб?
Като чу името на Крис, очите на Елена се навлажниха. Тя замълча, преглътна няколко пъти и затрака по клавишите.
— Ето ги тук… — рече кратко.
— Хайде да позная — „Меридит Уотърман“, нали?
— Точно така. Същата, която вероятно притежава „Първа вашингтонска“. Там, където твърдиш, че Ланкастър направил големите пари.