Пантерата

Докато не забием „Хелфайър“ в златния му шивал.

— Критичният момент е сега, когато племенният съвет на Муса разговаря със съвета на Пантерата, за да решат дали Пантерата иска да купи американците и дали ще сключи сделката лично — каза Чет. — Тази дискусия може да създаде най-различни възможности, не всички от които са в наша полза.

— Да не съм пропуснал тази паметна бележка?

— Честен съм с вас — каза Чет на мен, Кейт и Бренър.

— Закъсняла честност не е честност, нито е от полза — отвърна Кейт.

— Дръжте под око бедуините тук — посъветва ни Чет. — Те са прости хора и ако видите промяна в отношението или поведението им, незабавно уведомете Бък и мен.

Всъщност бях по-заинтересуван от промяната в поведението на Чет.

Той смени темата и отново се обърна към мониторите.

— Трите джипа пътуват на север, към Мариб. Виждате ли ги? Бедуините ще оставят петимата членове на Ал Кайда в Мариб, откъдето са ги взели и където, за съжаление, те ще изчезнат в тълпите или в сградите. След това ще напуснат града поотделно, с автобус, камион или джип, каран от член или симпатизант на Ал Кайда или просто от някой, който се опитва да изкара няколко риала. Ще ги оставят при възвишенията тук и те ще се върнат пеша до лагера на Ал Кайда, който всъщност е един от лагерите на Муса, разположен е на около четирийсет километра оттук. Това е ефективен, начин да се измъкнат от наблюдението на самолетите, защото те ще ги изгубят в Мариб, а петима самостоятелно пътуващи мъже няма да събудят особен интерес, тъй като всеки мъж тук носи оръжие — обясни Чет. — За съжаление на Ал Кайда ние знаем къде се намира лагерът им, така че те губят много време и енергия в опит да се измъкнат от въздушното наблюдение.

Погледна ни и се усмихна.

Реших, че Чет е влюбен в безпилотните си самолети. Сигурно точно това беше съсипало брака му.

Чет се обърна към конзолата, въведе някаква команда и каза:

— Нареждам на Предатор Едно да заеме позиция над лагера на Ал Кайда.

Мониторът показа сухото каменисто плато на запад от кулата. После самолетът зави обратно на часовниковата стрелка и видяхме палатки, съборетини и коли на един равен участък сред високи скали.

— Това е лагерът на Ал Кайда — каза Чет.

Виждахме и хора. И освен тях координати, които запомних. Защо ли? Защото човек никога не знае каква информация може да му потрябва.

Чет завъртя едно копче и образът се увеличи.

— Това беше и все още прилича на бедуински лагер. Има обаче и признаци, че вече не е такъв. Първо, повечето мъже в лагера не са облечени в традиционните за бедуините роби. Второ, всички са мъже. Няма жени, които бихте открили в обикновен лагер, нито пък деца. Трето, мъжете не седят и не дъвчат кат, нито пасат кози. А тренират с автомати. Освен това забелязахме минохвъргачка и ракетни установки, които не са типично бедуинско въоръжение. — И добави с усмивка: — А най-голямата подсказка е, че шейх Муса ни каза за местоположението на лагера, както и че го е дал под наем на Ал Кайда.