Пантерата

— Кажа ли: „Вади“, броите до три и знаете какво да правите.

Те кимнаха.

Както обича да посочва Кейт, понякога променям плана. Но само когато план А не върви добре. Така де, плячката на Пантерата се намираше точно пред джихадистите му и изобщо нямаше да се учудя, ако се нахвърлеха върху бедуините, за да ни отвлекат вече наистина. Или просто да ни видят сметката.

Така че ако се наложеше, щяхме да скочим на тези пет копелета и да ги попилеем, преди да са успели да посегнат към калашниците си. И това щеше да сложи край на преговорите и на операция „Чистка“, а за съжаление и на всичките ни шансове да изпарим Пантерата с „Хелфайър“. Но понякога трябва да помислиш първо за себе си и да се задоволиш с онова, до което се добереш — като тия петима джихадисти, които ставаха малко по-агресивни от приемливото.

Набеел и Ясир като че ли се поукротиха и продължиха да дърдорят.

Междувременно забелязах, че останалите четирима типове от Ал Кайда ни поглеждат, сякаш се опитват да определят дали сме истински, или отвлечени гости.

Делегацията на Ал Кайда оглеждаше и голямото помещение и хвърляше погледи към прозорците, за да разберат къде се намират. В Крепостта на гарвана? Или в някоя друга кула из хълмовете?

Голямата подсказка беше прозорецът зад тях, който гледаше към двора и най-вече към рибния микробус. Хей, Абдул, какво прави там онова чудо?

Тримата други бедуини се бяха наредили непосредствено зад типовете от Ал Кайда, за да ги държат в буквалния смисъл в строя, с глави и очи напред. Един от задниците обаче се опита да надзърне през рамо и с изненада и задоволство видях как стоящият зад него бедуин го фрасна с цевта на калашника си по главата. „Казах никакво надзъртане, задник. Опитай отново и ще ти размажа мозъка по пода“. Само така. Това е вашето шоу и вашият форт, момчета.

По-важното бе, че си личеше, че между двете групи няма никакви симпатии. Бедуините владееха тези места от две хиляди години; Ал Кайда се толерираше дотолкова, доколкото разбираше чии земи са това. Набеел обаче беше прекарал известно време в Амрика и беше забравил добрите обноски. Интересно, че именно Бък трябваше да напомня на Ясир, че Ал Кайда не е тарторът тук. Засега.

Но да се върнем към бизнеса.

— Какво прави тук? — извика ми Набеел. — Защо тук?

Отговори Бък — нали той трябваше да говори, а аз да стрелям.

— Ние сме служители от посолството и дойдохме да разгледаме руините.

— Лъже! — извика Набеел, както и се очакваше. — Защо отива Аден?

— По дипломатическа работа.

— Лъже! Как дошли Мариб?

— С кола.

— Казва в хотел, че идва от Сана.

— Знаеш, че дойдохме от Аден.

Набеел май осъзна, че английският му е доста ограничен, за да научи нещо съществено, така че се възползва от знанията на Бък по арабски и продължи да разпитва на този език. Чух думите ал Нумаир, Ал Кайда, Амрика, Сана, Аден и Мариб, дори и думата Гумдан.