Пантерата
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пантерата». Краткое содержание книги:
И чувствата бяха взаимни. Припомних си новите тревоги на Чет относно шейх Муса.
— Значи мислиш, че още можем да имаме доверие на Муса и хората му? — попитах.
— Бедуините практикуват примитивна форма на демокрация — отвърна Бък. — Което означава, че дори шейхът им да иска да мине на другата страна и да се съюзи с Ал Кайда, това не означава задължително, че хората му ще го последват.
Малко примитивна форма на демокрация няма да се отрази зле и на ФАТС.
Помислих си, че бедуините може и да не знаят, че Пантерата и свитата му ще бъдат изпарени от ракети „Хелфайър“, така че попитах Бък и Чет за това.
— Муса и хората му, които ще бъдат с него, определено са наясно какво ще се случи на срещата — отвърна Бък. — А ако един бедуин знае нещо, го знаят всички. Освен това те знаят, че отвличането е привидно, така че разбират, че американците всъщност няма да бъдат предложени на Ал Кайда.
— Това е сериозен пробив в сигурността — каза Бренър, както беше казал още в Аден. — Достатъчно е само един бедуин да се разприказва пред Ал Кайда.
— Надяваме се, че всичко, което знаят бедуините, си остава сред тях — отвърна Чет. — Те са силно свързани с клановете си.
Да се надяваме. Иначе имаме проблем.
— От онова, което разбирам от разговорите си с тях, бедуините смятат, че една от целите на тази среща е да обсъдят важни въпроси, които трябва да бъдат решени между племената и Ал Кайда — каза Бък. — Шейх Муса постъпва мъдро с този подход и има убедителна причина Пантерата да се яви лично при него. Двамата главатари трябва да говорят лично. И дори да не стигнат до съгласие за американците, имат и други належащи въпроси за обсъждане като мъж с мъж и вожд с вожд.
Ясно. Като даването на лагера под наем на Ал Кайда. Муса е умен. Но пък пет милиона долара могат да те накарат дори да мислиш.
— Освен това знаем, че нито „Шератон“ в Аден, нито посолството в Сана са атакувани — добави Бък. — Аз, колегите ми от посолството и колегите на Чет смятаме, че Пантерата е спрял атаките, докато не вземе решението си.
Добра новина за всички в Аден и Сана, с изключение на хората като капитан Мак, които с нетърпение чакаха да се сбият с някого.
— Тези атаки могат да завършат с катастрофа за Ал Кайда — добави Чет. — И са признак за отчаянието или безразсъдството на Пантерата. Той обаче сега вижда по-лесен начин да отбележи точка.
— И знае, че все още може да заповяда атаките, след като се споразумее с Муса — продължи Бък. — Но, разбира се, той ще е мъртъв, ако се появи на срещата, и смятаме, ле наследникът му най-вероятно ще отмени нападенията.
Е, не веднага. А някой ден.
Помислих си, че срещата на мафража е приключила, но Бък беше оставил най-доброто за накрая, както бе направил и при руините.
— Ясир ми даде запечатан плик, който му е дал Набеел — каза той и извади от джоба си дълъг бял плик.
Видях емблемата на хотел „Билкис“. Да не би да беше сметката ни?
— Набеел казал, че пликът е за детектив Кори, но аз си позволих да го отворя. Можеше да има антракс или бомба — Обясни Бък.
Дали да му благодаря, че е рискувал живота си, за да отвори пощата ми?
Бък извади от плика тесте снимки и ги подаде на Чет.
— Предупреждавам ви, някои не са приятни за гледане.
Чет погледна първата снимка и ми я подаде. Беше групова, пред колоните в руините, на Билкис. Най-вероятно това бяха белгийските туристи — две възрастни двойки, две по-млади двойки и красиво момиче, може би на шестнайсет или седемнайсет. Всички се усмихваха към обектива. В центъра на групата стоеше висок брадат бедуин с роба, шивал и джамбия. И също се усмихваше. Какво ли караше този убиец да се усмихва?
Пуснах снимката на Кейт, докато Чет ми подаваше втората. На нея момичето стоеше до бедуина — Булус ибн ал Дервиш, Пантерата — и двамата се усмихваха, макар да не се бяха прегърнали. Пуснах снимката на Кейт.
— Копеле мръсно — рече тя.
Следващите няколко снимки бяха на другите двойки и мъжа, когото смятаха за бедуин.
Естествено, знаех какво предстои, но въпреки това ми беше трудно да смеля веднага следващата снимка. Накрая разпознах една от по-възрастните жени. Лежеше на кафявите камъни. Гърлото й беше прерязано от ухо до ухо, а около главата й имаше локва кръв.
Зяпнах снимката. Очите на жената бяха отворени, а на лицето й бе изписан ужас. Като нищо можеше и да е била жива, докато са я снимали.