Смъртоносно бяло

Докато Страйк наближаваше Хенлис Корнър на Северното околовръстно шосе в следобеда на следващия ден, видя, че движението напред спира, и изруга приглушено. Кръстовището, прочута точка на задръствания, уж бе подобрено по-рано през годината. Когато се присъедини към неподвижната опашка, Страйк свали стъклото на прозореца си, запали цигара и погледна към часовника на таблото с познатото усещане на безсилен гняв, тъй често пораждано у него при шофиране из Лондон. Чудил се бе дали нямаше да е по-разумно да вземе метрото на север, но психиатричната болница бе на километър и половина от най-близката метростанция, тъй че беемвето щеше малко повече да пощади болезнения му крак. Сега се боеше, че ще закъснее за интервю, което бе решен да не пропуска, първо, защото нямаше желание да разочарова психиатричния екип, който му бе позволил да се види с Били Найт, и второ, защото не знаеше кога отново ще му се удаде възможност да говори с по-малкия брат без страх, че ще се натъкне на големия. Баркли го увери сутринта, че Джими има планове за деня, включващи написването на полемика за глобалното въздействие на Ротшийлд за уебсайта на реалните социалисти и пробване на новата доставка трева от Баркли.

Като се мръщеше и барабанеше с пръсти по волана, Страйк отново се замисли над въпроса, глождещ го от предишната вечер: дали прекъсването на разговора му с Робин не се дължеше на това, че Матю бе грабнал телефона от ръката й. Последвалите уверения на Робин, че всичко е наред, не му се бяха сторили особено убедителни.

Страйк си бе притоплил печен боб на единичния си котлон, защото все така се опитваше да свали килограми, и обмисляше отново да позвъни на Робин. Изяде без ентусиазъм безмесната си вечеря пред телевизора и уж гледаше избрани моменти от заключителната церемония на олимпиадата, но вниманието му не можеше да се задържи от „Спайс гърлс“, покачени върху лондонски таксита. Мисля, че бракът почти винаги е неизбродна величина дори за онези, които се намират в него, беше казала Дела Уин. Като нищо Робин и Матю бяха заедно в леглото в този момент. Да дръпне телефона от ръката й по-лошо ли беше, отколкото да изтрие историята на обажданията й? А тя бе останала с Матю след тази му постъпка. Къде беше червената линия?

А и Матю във всички случаи много трепереше на репутацията и перспективите си, за да изостави всички цивилизовани норми. Една от последните мисли на Страйк, преди да заспи, бе как Робин успешно бе отбила атаката на Шакълуелския изкормвач и колкото и мрачна да бе, донесе му известно успокоение.