Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
На Страйк тя му се стори леко пияна. Може би не беше яла.
Изпита неуместното желание да провери съдържанието на хладилника й. Като седеше тук с тази впечатляваща и уязвима жена, му беше лесно да разбере как Аамир се бе обвързал така тясно с нея професионално и в личен план, без да е имал намерение да го прави.
– Хората приемат, че съм се омъжила за Герайнт, защото никой друг не ме е искал, но грешат – каза Дела и изправи гръб в креслото. – В училище имаше едно момче много влюбено в мен и ми направи предложение, когато бях деветнайсетгодишна. Имах избор и се спрях на Герайнт. Не за да се грижи за мен, естествено, нито, както неведнъж са намеквали журналистите, водена от безграничната си амбиция, налагаща присъствие и на съпруг... а защото го обичах.
Страйк си припомни деня, когато бе последвал мъжа на Дела до онова стълбище на Кингс Крос, и разказваното му от Робин за некрасивото поведение на Герайнт в службата, при все това нищо, казано му от Дела, не му се видя недостоверно. Животът го бе научил, че може да се изпитва силна любов към очевидно най-недостойни хора – обстоятелство, което би трябвало да предостави утеха на всеки.
– Женен ли сте, господин Страйк?
– Не – отговори той.
– Мисля, че бракът почти винаги е неизбродна величина дори за онези, които се намират в него. Беше нужна цялата тази... бъркотия... та да осъзная, че не мога да продължа повече. Не знам кога действително престанах да го обичам, но в някакъв момент след смъртта на Рианон любовта... – Гласът й пресекна. – Любовта се отдръпна от нас. – Тя преглътна. – Моля ви, ще ми налеете ли още една чаша вино?
Страйк го направи. В стаята вече беше много тъмно. Музиката отново се беше сменила, най-сетне в кротък и меланхоличен концерт за цигулка, който, по мнението на Страйк бе подходящ за разговор. Дела не бе искала да говори с него, но сега сякаш нямаше желание да спрат да си приказват.
– Защо мъжът ви толкова мразеше Джаспър Чизъл? – попита тихо Страйк. – Заради политическите ви несъгласия с Чизъл или...
– Не, не – възрази уморено Дела. – Защото Герайнт имаше нужда да обвини някой друг освен себе си за сполетелите го нещастия.
Страйк изчака, но тя просто отпи вино и не каза повече.
– Какви точно...
– Няма значение – повиши глас тя. – Все едно, не е важно.
Но миг по-късно след още глътка вино заговори:
– Рианон всъщност не искаше да се занимава с фехтовка. Като повечето малки момичета искаше пони, само че ние с Герайнт не произхождахме от семейства, които са имали нещо общо с коне. Изобщо нямахме представа какво се прави с тях. Като се замисля, имало е начин да го преодолеем, но и двамата бяхме ужасно заети, решихме, че не е практично, и така тя се залови с фехтовка, при това се оказа много добра... Отговорих ли на достатъчно от въпросите ви, господин Страйк? – попита малко завалено. – Ще откриете ли Аамир?
– Ще се опитам – обеща й Страйк. – Бихте ли ми дали телефонния му номер? И вашия, за да ви държа в течение?
Тя знаеше и двата номера наизуст и той ги записа, преди да затвори бележника си и да се изправи.
– Много бяхте отзивчива, госпожо Уин. Благодаря ви.
– Ето че ме разтревожихте – каза тя и между веждите й се появи лека бръчка. – Не съм сигурна, че това възнамерявах.
– Добре ли сте...
– Напълно – изрече тя прекалено отчетливо. – Ще ми се обадите, като намерите Аамир, нали?
– Ако не ви се обадя преди това, след седмица ще ви позвъня да ви кажа докъде съм стигнал – обеща Страйк. – Някой ще дойде ли при вас тази вечер, или...
– Виждам, че не сте толкова закоравели, както би предположил човек при репутацията ви – подхвърли Дела. – Не се тревожете за мен. След малко ще дойде съседката ми, за да разходи Гуин. Проверява уреда за отчитане на газ и прочие.
– В такъв случай не ставайте. Приятна вечер.
Почти бялото куче надигна глава, когато той тръгна към вратата, и взе да души въздуха. Той остави Дела да седи на тъмно, някак смалена, без никого за компания освен снимката на мъртва дъщеря, която никога не бе виждала.
Като затвори външната врата, Страйк не можеше да си припомни кога за последен път бе изпитвал подобна странна смесица от възхищение, съчувствие и подозрение.