Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
Речник
Агора (agora) — нямаме представа как картагенците са наричали мястото за събирания в центъра на града. Използвах гръцкия термин, за да го разгранича от главния форум в Рим. Няма съмнение, че агората е била най-важното място за събирания в Картаген.
Алпи — на латински тези планини са се наричали Alpes. Не използвам латинското име в романа (за разлика от други географски имена), тъй като то би изглеждало „странно“ за съвременния читател.
Астарта — картагенска богиня с източни корени. Вероятно е символизирала брака и е била разглеждана като закрилница на градовете и на различни социални групи.
Атриум (atrium) — голямото помещение непосредствено след преддверието на римската къща. Главното място за общуване и молитви в дома.
Ацетум (acetum) — оцет, най-често употребяваният от римляните дезинфектант. Оцетът е отлично средство за убиване на бактерии и е бил широко използван в западната медицина до края на деветнайсети век.
Баал Сафон — картагенски бог на войната.
Баал Хамон — основното божество по времето на основаването на Картаген. Той е закрилникът на града, животворното слънце, източникът на богатство, успех и щастие. Тофет или свещеното място, където е бил почитан, е мястото, на което са били открити кости на деца и новородени, дали основание за спорния въпрос за детски жертвоприношения. Онези, които се интересуват от темата, могат да намерят отлична дискусия по нея в книгата на Ричард Майлс „Картаген трябва да бъде разрушен“ (Richard Miles, Cartage Mus Be Destroyed). Терминът „Баал“ означава „господар“ или „господ“ и се е използвал пред името на различни божества.
Бирема — древен боен кораб, вероятно построен за първи път от финикийците. Имал е квадратно платно, по два реда гребла от всяка страна и е бил широко използван от гърците и римляните.
Велити (velites, ед.ч. veles) — лековъоръжени войници от 3 в. пр.н.е., набирани от най-бедните социални слоеве. Обикновено били млади мъже, чиято единствена защита бил малък кръгъл щит и понякога прост бронзов шлем. Носели меч, но основното им оръжие били дългите 1,2 м метателни копия. Понякога покривали главите си с мечи или вълчи кожи.
Веспера — петата нощна стража.
Виликус — надзирател на робите или управител на стопанството. Обикновено роб, но понякога може да бъде платен работник, чиято задача била да осигурява колкото се може повече приходи от стопанството. Това често се постигало с брутална експлоатация на робите.
Виналия Рустика — римски празник на виното, честван на 19 август.
Гладиус (gladius, мн.ч. gladii) — разполагаме с малко информация за „испанския“ меч на републиканската армия, или gladius hispaniensis, който се е носел на кръста. Не е ясно кога е бил възприет от римляните, но вероятно това е станало по време на Първата пуническа война, когато е бил използван от картагенските войници. Дръжката е била изработена от кост и имала ефес и предпазен напречник от дърво. Гладиусът бил носен от дясната страна с изключение на центурионите и другите старши офицери, които го носели от лявата. Било е доста лесно да бъде изтеглен с дясната ръка и вероятно е бил носен там, за да не пречи на скутума.
Гуга — в комедията на Плавт „Пенулус“ (Малкият картагенец) един от римските герои нарича картагенски търговец „гуга“. Обидното прозвище може да се преведе като „дребен плъх“.
Декурион — кавалерийски офицер, командващ десет души. По-късно декурионът командва трума, отряд от около трийсет души.
Дидрахма — сребърна монета на стойност две драхми, една от основните парични единици в Италия през 3 в. пр.н.е. Странното е, че римляните започнали да секат доста късно монети с техен дизайн. Денарият, който по-нататък станал основна монета на Републиката, се появява към 212 г. пр.н.е.