Лунните градини

Автор: Эриксон Стивен
Серия: Малазанска книга на мъртвите #1
Год: 2004
Язык: болгарский
Год: БАРД
Переводчик: Валерий Русинов
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:

Империята Малазан кипи от размирици, обезкървена от непрестанни войни, жестоки вътрешни борби и кървави сблъсъци със страховития Аномандър Рейк, господаря на Лунния къс и неговите Тайст Андий. Дори калените в кръвопролития имперски легиони жадуват за отдих. Но въпреки всичко властта на императрица Ласийн, наложена от нейните всяващи ужас убийци на „Нокътя“, остава абсолютна.За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.Сложно, предизвикателно… силата на Ериксън е в пълнокръвните му характери и в способността му да сътвори свят точно толкова заплетен и жесток, колкото е и собствения ни свят.Дж. В. Джоунс, SFX

Перейти на страницу:

А това в значителна степен ограничаваше възможностите. Удобните за наблюдение места бяха малко, а най-доброто от тях беше хълмът на К’рул. От камбанарията изстрелът с арбалета щеше да е точен, точно когато Кол влезеше през портата. Ралик извади кесийката от торбата си. Каквото и да покриеше прахта, беше казал Барук, щеше да е непроницаемо за магия. Нещо повече, имала и околно въздействие. Но в какъв обхват? „Най-важното — беше казал Барук, и това Ралик го помнеше съвсем ясно, — гледай да не си пръснеш кожата.“ „Отрова ли е?“ — беше попитал той. „Не — бе отвърнал алхимикът. — Прахта променя някои хора. Тези промени обаче не могат да се предвидят. По-добре не рискувай, Ралик.“

От челото му закапа пот. Намирането на Оцелот вече изглеждаше малко вероятно. Смъртта на Кол щеше да провали всичко и да лиши Ралик от последния му стремеж… към какво? „Към човечност.“ Цената на провала беше станала твърде висока.

— Справедливост — сърдито изсъска той. — Това все пак трябва да означава нещо. Трябва!

Ралик развърза кесийката. Бръкна в нея и гребна шепа от прахта. Разтри я между пръстите си. Приличаше на ръжда. „Това ли е?“ — зачуди се той. Може би се беше развалила. Сви рамене и започна да я втрива в кожата си, започвайки от лицето.

— Какви промени? — замърмори той. — Не усещам никакви промени.

Бръкна под дрехите си, докъдето можеше да стигне, и използва останалото от прахта. Самата кесийка отвътре беше оцапана. Той я обърна наопаки, след което я затъкна в колана си. Сега ловът щеше да продължи. Някъде в мрака дебнеше убиец, приковал поглед в Пътя на Джамът, към Уори.

— Ще те намеря, Оцелот — прошепна той, без да откъсва очи от камбанарията на храма на К’рул. — И с магия или не, няма да ме чуеш, няма дори да усетиш дъха ми на врата си, преди да е станало много късно. Заклевам се.

Започна да се изкачва.

18.

Този син градкрие под плаща сискрита ръка,която държи като камъкострие отровеноот Паралт Осмокракия —жилото носи смърт,дълга колкото скръбтапреди последно издихание —така опълчва се ръкатана мрежата от чародействои хвърля в трепет нишкатана гибелната паяжина.Тази ръка под плащана синия градзабива дълбокона Силатаделикатното равновесие.

„Заговорът“

Галън Слепия (р. 1078)

Сержант Уискиджак пристъпи към леглото и попита Калам:

— Сигурен ли си, че искаш да го направиш?

Убиецът, седнал с гръб към стената, спря да точи ножовете си и вдигна глава.

— Нямаме голям избор, нали? — И се зае отново с точенето.

Лицето на Уискиджак беше измършавяло и изпито от безсъние. Той погледна към ъгъла на стаичката, където се беше свил Бързия Бен. Магьосникът стискаше парче от походно одеяло, очите му бяха затворени.

На масата Фидлър и Хедж бяха разглобили грамадния си арбалет и сега оглеждаха и почистваха всяка част. Много скоро очакваха битка.

Уискиджак споделяше убеждението им. Всеки изминал час приближаваше към тях многобройните им преследвачи. Най-много го плашеха Тайст Андий. Взводът му беше добър, но не чак толкова добър.

До прозореца стоеше Тротс, облегнат на стената и скръстил косматите си ръце. А до стената спеше Малът и шумното му хъркане цепеше стаята.

Сержантът отново се обърна към Калам.

— Ще разчиташ на късмета си, нали?

Убиецът кимна.

— Човекът няма причина да се показва повече. Последния път изгоряха. — Сви рамене. — Ще пробвам отново в хана. Ако не друго, все някой ще ме забележи и Гилдията ще дойде. Ако успея да им кажа една-две думи, преди да ме убият, имаме шанс. Не е много, но…

— Би трябвало да свърши работа — довърши Уискиджак. — Разполагаш с един ден — утре. Ако ударим на празно… — Той се обърна към Фидлър и Хедж и видя, че го гледат. — Взривяваме пресечките. Нанасяме щети. Уязвяваме ги.

Двамата сапьори се ухилиха одобрително.

Бързия Бен изсъска безсилно и привлече към себе си погледите на всички. Очите на магьосника се бяха отворили. Той хвърли ядосано съдраното парче одеяло на пода.

— Не става, сержант. Не мога да я намеря тая Сори, никъде.

Калам изръмжа някакво проклятие и тикна ножовете си в каниите.

— Е, и какво означава това? — попита Уискиджак.

— Най-вероятно — отвърна Бързия Бен — е мъртва. — Посочи парцала на пода. — С ей това няма как Въжето да се скрие от мен. Не и докато е обсебил Сори.

— Може пък, след като си му казал, че си го разбрал — намеси се Фидлър, — да си е хвърлил парите на масата и да е напуснал играта.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?