Роуз Мадър
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #35
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Роуз Мадър». Краткое содержание книги:
За да оцелее, Роузи трябва да проникне във въображаемия свят на една картина и да се превърне в необикновената Роуз Мадър…
Но да внимаваш момиче. Това е опасно нещо!
Погледът й се плъзна от керамичното шишенце към канала на мивката, после отново бавно се върна на шишенцето.
Роуз Мадър: Хубав звяр. Закриляй го и той ще те закриля.
Реши, че думите може да са подбрани неправилно и да звучат презрително, но смисълът беше верен. Бавно, внимателно, Роузи наклони шишенцето към гърлото на бутилката с пепси.
Пльок — падна една капка.
„А сега излей останалото в мивката, бързо.“
Наклони шишенцето над сифона, но изведнъж се сети за думите на Доркас: И по-малко щях да ти дам, но може да се наложи да му дадеш още една по-после.
„Ами аз? — запита се тя, докато затъкваше миниатюрната тапичка в гърлото на шишенцето и го прибираше в малкото си джобче. — Ами аз? Дали и на мен няма да ми дотрябва капка-две някой ден, за да не откача напълно?“
Не вярваше да се наложи. А и…
— Онзи, който не се учи от миналите си грешки, е обречен пак да се оплеска — промърмори. Не знаеше кой го беше казал, но й се струваше прекалено правдоподобно, за да не му обърне внимание. Забърза към телефона, стиснала бутилката с лечебната пепси-кола в ръка. Отново избра 911 и попадна на същия оператор, който я посрещна със същата реплика — „внимавайте, госпожо, този разговор се записва“.
— Отново се обажда Роузи Макклендън. Нещо прекъсна. — Направи добре премерена пауза, после нервно се позасмя. — Дявол го взел, не е точно така. Толкова се развълнувах, че изскубнах телефона от контакта. Тук цари истински ад в момента.
— Да, госпожо. Вече изпратихме линейка на адрес Трентьн стрийт № 897 по обаждане на Роуз Макклендън. Имаме оплаквания от стрелба на същия адрес, госпожо. Раненият, за когото споменахте, от изстрели ли е пострадал?
— Да, струва ми се.
— Искате ли да ви свържа с полицията?
— Искам да говоря с лейтенант Хейл. Той е детектив, което означава, че ще трябва да ме свържете с отдела за разследване, или както там го наричате.
Последва пауза, след което операторът заговори отново, но този път гласът му прозвуча малко по-човешки:
— Да, госпожо. Наричаме го отдел „Разследване“. Сега ще ви свържа.
— Благодаря. Искате ли телефонния ми номер, или засичате разговорите?
Явно този път човекът наистина се изненада.
— Имам вашия номер, госпожо.
— Така си и мислех.
— Изчакайте, прехвърлям ви.
Докато чакаше, поднесе бутилката с пепси към носа си и я подуши по същия начин като другата, мъничката бутилка. Стори й се, че долавя някаква съвсем лека остра миризма… но може би само така й се струваше. И без друго нямаше значение. Или ще го изпие, или няма. „Ка — рече си тя, а после — Моля?“
Нямаше време да размишлява дълго, защото отсреща вдигнаха телефона.
— Отдел „Разследване“, сержант Уилямс.
Тя каза името на Хейл и отново зачака. В коридора пред стаята й продължаваха да се носят приглушени гласове и сподавените отговори на ранения. Сирените вече бяха много по-близо.
4
— Ало, Хейл на телефона — изведнъж изджафка един глас в ухото й. Той по нищо не напомняше въздържания, замислен мъж, с когото вече се познаваше. — Вие ли сте, госпожо Макклендън?
— Да…
— Добре ли сте? — Продължаваше да джафка — напомни й на всички ония ченгета, които идваха в къщата им, събуваха си обувките и осмърдяваха дневната с чорапите си. Не можеше да изчака търпеливо онова, което тя искаше да му каже — не, беше разочарован и сега щеше да й се умилква в краката и да джафка като териер.
„Мъже!“ — с досада си рече тя.
— Да. — Говореше бавно, като възпитателка, която се опитва да утеши истерично хлапе, което току-що се е изтърсило от катерушките на площадката. — Да, добре съм. Бил — господин Стайнър — също. И двамата сме добре.
— Съпругът ви ли беше? — Стори й се адски вбесен и почти изпаднал в паника. Като бик насред полето, който рие с копито и се оглежда за червения плащ, който го е раздразнил. — Даниълс ли беше?
— Да, но сега го няма. — Тя се поколеба, сетне добави: — Не зная къде е.
„Но подозирам, че там, където се намира, е доста горещо, а климатичната инсталация не работи.“
— Ще го намерим — рече Хейл. — Обещавам ви, госпожо Макклендън — ще го намерим.
— Желая ви успех, инспекторе — тихо изрече и извърна поглед към вратата на дрешника. Попипа лявата си ръка над лакътя, където продължаваше да усеща топлината от гривната. — Трябва да затварям. Норман простреля един съсед от горния етаж и сега трябва да ида при него. Ще дойдете ли насам?