Прокрадващ се в сенките
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокрадващ се в сенките». Краткое содержание книги:
— Остави, кур-рви! Вие стрелци ли сте или обущари?! Излишно е да стреляте в мъглата! По третата вълна! Дъга шест пръста нагоре и половин пръст наляво! Залп!
Харган изсумтя одобрително. Не случайно Блидхард беше командир на стрелците. Така да коригира и насочва стрелбата можеше само истински Играещ с вятъра.
— Лисица! Пригответе се! Ей сега ще дойдат! — извика Харган.
— Няма да дойдат! — ухили се Лисицата. — Не са глупаци да тръгнат само двадесет души на пробив! Ще изчакат другите!
— Ако изобщо има други! — ревна в отговор познатия на Харган от нощния обход стрелец, пускайки поредната стрела. — Стрели!
Между редовете на стрелците и мечоносците тичаха разносвачи на стрели. Един от тях притича зад стрелеца и пъхна сноп стрели в колчана му.
Блидхард безспирно даваше команди, като ежесекундно променяше посоката на стрелбата, заставяйки стрелите да летят ту по стръмна, почти невъзможна дъга, ту по права линия, сеейки смърт сред редиците на нападателите. В третата вълна щастливците бяха дори по-малко, отколкото във втората, и в клисурата се скриха не повече от петнайсет души.
— Стрели! — извика някой от войните.
Командирът на атакуващите постави стрелци едва в четвъртата вълна. Докато хората на Блидхард се разправяха с третата линия нападатели, четвъртата, въоръжена с къси и не толкова далекобойни лъкове, приближи на разстояние за стрелба.
Преди да се мушне под скования специално за подобни случаи огромен дървен щит, Харган успя да забележи облака стрели, летящ към тях…
Мечоносците паднаха на колене и вдигнаха щитовете над главите си, а тези, които нямаха щитове, се скриха под щитовете на другарите си. По-трудно беше за хората на Блидхард — не всички успяха да оставят лъковете и да вдигнат лежащите в краката им дъсчени прегради против стрели.
Харган почувства как в щита удари стрела, после друга. Още една се заби в земята до крака му. Войникът в съседство, опитващ да се скрие зад малък кръгъл щит, извика, когато една от стрелите го улучи в бедрото, откри се за миг и след като получи закъсняла стрела в шията, захърка и се свлече на земята.
Най-накрая обстрелът приключи и Харган отметна надупчения със стрели щит.
— Избийте гадините! — дереше се Блидхард. — Хайде! Кур-рвенски отрочета!
Стрелците отново грабнаха лъковете.
— Свободен залп!
Вражеските стрели бяха навсякъде — и в земята, и в щитовете, и в стените на укреплението, и в хората.
— Развратник! — изкрещя Харган. — Какви са загубите?!
— Осемнайсет убити! — долетя отговорът малко по-късно. — Основно от хората на Блидхард! Ранените не ги броих!
— Залп!
Пляс! Пляс! Пляс! Тетивите плющяха по ръкавиците, а стрелите свистяха във въздуха, заглушавайки дори писъците на умиращите.
Петата вълна, възползвайки се от забавянето на стрелците на Блидхард, се сля с четвъртата и се втурна към клисурата, а след нея вече настъпваше шестата. Стрелците на нападателите не стреляха — не им се искаше да станат мишени за мощните лъкове на Кучите лястовици. Стрелците на защитниците започнаха директен обстрел, всяка секунда някой от нападателите падаше, но моментът беше пропуснат, много хора успяха да се скрият в клисурата, надавайки ликуващи крясъци.
— Не дремете, кур-рви! Отваряйте си очите! Появят ли се гадините, веднага отстъпете зад мечовете! По шеста линия! Залп!
— Спрете стрелбата! — към Харган се втурна Сиена. Защитната й качулка се беше смъкнала от главата, русите й коси бяха разпилени, а лицето й беше бледо и решително. — Веднага след като шестата вълна се скрие в мъглата, да се отдръпнат от стената!
— Не стреляйте! — ревна Харган. — Отстъпете зад мечоносците!
— Не стреляйте! Отбой! Отбой! — понесе се по редиците и линията на стрелците, пускайки последен залп стрели, се отдръпна от стената.
— Сигурна ли сте в това, което правите, лейди Сиена? — Харган трябваше да рискува, като се довери на таланта на младата магьосница.
— Да! А сега не ми пречете!
Харган застана зад нея. Близо до стената останаха да стоят само магьосницата и двама от телохранителите й със щитове.
Шестата вълна с победни викове започна да се спуска в клисурата, седмата и осмата я следваха.
— Няма да издържим! — прошепна през зъби командирът на десетицата телохранители на Сиена. — Кълна се в Сагра, няма да издържим!