Прокрадващ се в сенките

Сега с орките се биеха отделни разпръснати групи войници, в най-добрия случай това бяха от пет до десет воина, а в най-лошия — самотници, въртящи меч срещу врага.

Някак неочаквано Харган се оказа в самия център на оркската атака. Вляво и вдясно от него орките се врязаха дълбоко в редиците на хората, оставяйки Харган и още двайсет души в челните редици на човешките сили.

Върху Харган налетя орк с вдигнат за удар ятаган. Всичко, което можеше да направи командирът на отряда, беше с мушкащ удар да забие дългата дръжка на брадвата в лицето на орка. Оркът пусна ятаган и щит и забравяйки всичко друго, покри лицето си с ръце. От удара дръжката на брадвата рязко се плъзна надолу и набралото инерция острие се впи в шията на орка. С едва доловимо движение Харган освободи оръжието и плътна струя гореща червена кръв плисна в лицето му, обливайки очите, но той вече се обръщаше, за да помогне на едва удържащия два орка млад воин. Не успя. Единият орк пое удара с щита си, докато втория се гмурна надолу, падна на земята и сряза краката на младежа.

От гърдите на Харган се изтръгна яростен вик. Брадвата му се стовари върху легналия орк, разкъса със стържещ звук звената на ризницата и се вряза в хълбока на гърчещия се от болка Първи. Вторият орк инстинктивно блъсна Харган в гърдите със щита си. От удара воинът изпусна брадвата и отстъпи назад, а после, осъзнавайки, че всеки момент ще бъде прободен с ятаган в корема, се претърколи назад, увеличавайки дистанцията от врага. Претълкулването се оказа много удачно, особено за стрелеца в леки доспехи, който едва удържаше атаката на не на шега развъртелия два ятагана орк. Без да го желае, Харган попадна право в краката на орка и го подсече, удряйки го с рамо под коленете. Оркът, не очаквал такова развитие на събитията, размаха ръце, опитвайки се да запази равновесие, и падна върху изправящия се Харган. Без да се замисля, Харган заби нож в черния му дроб и като грабна от земята един от неговите ятагани, помогна на стрелеца да победи орка, който преди това го беше ударил с щита.

С ятагана старият воин се чувстваше странно. Разбира се, той съвсем сносно владееше меча, но брадвата му беше много по-удобна и близка. Това беше все едно да яхнеш чужд кон. Можеш да яздиш, но е необичайно и малко неудобно. А в битка неудобството си е пряк път към гроба.

Харган вдигна от земята нечий щит и огледа полесражението. Положението на отряда му леко се беше подобрило, хората вече не отстъпваха — опитваха да задържат, а на някои места дори и да отблъснат врага зад стената. Линията на фронта постепенно се изравняваше.