Птича песен
- Автор: Фолкс Себастиан
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент прес
- ISBN: 978-954-641-026-9
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Любовь и отношения
Электронная книга - «Птича песен». Краткое содержание книги:
„Хипнотична история за любовта и войната.“ — „Сънди Експрес“
„Амбициозна, необикновена, затрогваща, отнемаща съня книга. «Птича песен» не е съвършен роман, а просто велик роман.“ „Нюйоркър“
Стивън вдишваше дълбоко отново и отново. Погледна далечното синьо небе, по което се носеха прозрачни облаци. Седна на банкета и подпря глава на ръцете си.
Чуваше се песента на птиците. Окопът беше празен.
Леви се покачи на бруствера и вдигна бинокъла си. Британският окоп също беше изоставен. Погледна назад към германските позиции, но не видя нищо на хоризонта, който беше на пет мили от тях. Бентът се беше скъсал, немската армия бе пометена.
Върна се в окопа и седна до Стивън. Никой от двамата не продума. Само се вслушваха в божествената тишина.
Най-накрая Стивън извърна лице към Леви.
— Всичко е свършило, нали? — попита той на английски.
— Да — отвърна Леви също на английски. — Всичко е свършило.
Стивън погледна към дъното на немския окоп. Не можеше да проумее какво се беше случило. Четири години, които се бяха проточили толкова дълго, че сякаш времето беше спряло. Всички мъже, които бе видял да умират, телата им, раните им. Майкъл Уиър. Бледото му лице в гроба под земята. Бърн като обезглавена врана. Десетките хиляди, които бяха паднали с него в онази лятна сутрин.
Не знаеше какво да прави. Не знаеше как да възстанови живота си.
Усети, че долната му устна започна да потрепва и очите му се наляха с горещи сълзи. Опря глава на гърдите на Леви и заплака.
Изнесоха тялото на Джак и когато мъжете си починаха, го погребаха заедно с Йозеф Леви. Изкопаха им общ гроб, защото войната беше свършила. Стивън каза молитва за Джак, а Леви — за брат си. Набраха цветя и ги положиха върху гроба. И четиримата плачеха.
После Лам отиде да огледа землянките и се върна с вода и консерви. Ядоха на открито. Влязоха в една землянка и заспаха.
На следващия ден Стивън каза, че трябва да се върне в батальона си. Стисна ръцете на Крюгер и Лам, после отиде при Леви. От всичката човешка плът, която беше виждал и докосвал, точно ръката на този лекар донесе спасението му.
Леви не искаше да го пуска. Накара го да му обещае, че ще му пише, когато се върне в Англия. Свали катарамата от колана си и му я даде за спомен. Gott mit uns. Стивън му подари ножа си. Прегърнаха се отново и стояха така дълго време.
Сетне Стивън се изкачи по стълбата и излезе в ничията земя. Не го срещна ураган от куршуми, не го разкъса метална целувка.
Усещаше сухата изровена земя под ботушите си, докато вървеше към британските позиции. Във въздуха над него пееше чучулига. Тялото и умът му бяха уморени отвъд думите и отвъд всякаква надежда за възстановяване, но нищо не можеше да заглуши тихото ликуване на душата му.
Част седма
Англия, 1979
Елизабет се тревожеше какво ще каже майка й, когато й съобщи, че е бременна. Франсоаз беше толкова строга към подобни неща, че Елизабет дори беше скрила от нея, че приятелят й е женен.
— Работи в чужбина — беше всичко, което успя да издума, когато Франсоаз я попита защо никога не ги е запознала.
Отлагаше момента, но през март започна да наддава на килограми. Вместо да го спомене между другото по време на визитите си за чай в Туикънъм, тя реши да покани майка си на вечеря в Лондон и да отпразнуват случая. Призна пред себе си, че донякъде искаше да обърка Франсоаз, да я постави в отбранителна позиция; но все пак се надяваше майка й да сподели нейното щастие. Уговориха срещата си и тя направи резервация.
Съобщаването на новината пред Ерик и Айрин също беше неловко, защото бременността й означаваше, че известно време няма да идва на работа. Ерик прие вестта като лична обида към него и сина му, за когото ирационално смяташе, че би трябвало да е бащата на децата й, макар да бе щастливо женен за друга жена.
Айрин също не беше доволна. Елизабет не разбираше защо. Айрин беше една от най-добрите й приятелки, винаги беше на нейна страна. Но когато чу тази важна новина, тя изглеждаше неспособна да сподели радостта и вълнението на Елизабет. И дълго мърмори за брака и семейството. Няколко седмици след като Елизабет й каза, Айрин влезе в кабинета й, за да се извини.
— Не знам защо, но бях малко объркана, когато ми съобщи за бебето. Сигурно е било от завист. Много се радвам за теб, скъпа. Вече му направих това. — И подаде на Елизабет книжна торба с чифт плетени вълнени терлички.