Птича песен
- Автор: Фолкс Себастиан
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент прес
- ISBN: 978-954-641-026-9
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Любовь и отношения
Электронная книга - «Птича песен». Краткое содержание книги:
„Хипнотична история за любовта и войната.“ — „Сънди Експрес“
„Амбициозна, необикновена, затрогваща, отнемаща съня книга. «Птича песен» не е съвършен роман, а просто велик роман.“ „Нюйоркър“
На моменти жизнените му функции се понижаваха. Въображението и сетивата му спираха да работят, угасваха едно по едно като лампи в голяма къща. Накрая всичко помръкваше, оставаше да свети само искрица от волята му.
Но през всичките часове, в които лежеше там, нито за миг не спря да се съпротивлява на случващото се. Бореше се с яростно негодувание. Макар силата му да прииждаше и да си отиваше, защото тялото му отпадаше от жаждата и глада, гневът му означаваше, че светлината в него, макар немощна, все още беше жива.
Когато трийсетте минути изтекоха, той се върна при Джак и легна до него.
— Още ли си с мен, Джак?
Чу се стенание, след това гласът на Джак проби през слоевете на съзнанието му и прозвуча ясно, както не беше звучал от дни.
— Радвам се, че мога да си облегна главата на тези чорапи. Получавах от вкъщи по един чифт всяка седмица през цялата война.
Стивън напипа вълнената плетка под бузата на Джак, когато го вдигна.
— Никога не съм получавал колет — каза той.
Джак отново се засмя.
— Ти си голям шегобиец. Нито един колет за цели три години? Ние получавахме поне по два на седмица. С всички беше така. А пък писмата…
— Тихо. Чуваш ли това? Спасителната група е. Чуваш ли ги как копаят? Заслушай се.
Стивън премести Джак така, че ухото му да се доближи до варовика.
— Идват — каза Стивън. По ехото не можеше да се ориентира на какво разстояние са, но искаше да внуши на Джак, че са почти при тях. — Всеки миг ще са тук, така мисля. Ще се измъкнем.
— И през цялото време си носил служебни чорапи? Горкият нещастник. Дори най-бедните редници в ротата имаха…
— Чуй. Ще излезеш оттук. Махаме се.
Джак все още се смееше.
— Не искам. Не искам…
Смехът му премина в кашлица, след това в спазъм, който разтресе гърдите му в обятията на Стивън. Мъчителният звук изпълни тясното пространство, след това секна. Джак издиша дълго за последен път, тялото му се отпусна и той най-накрая намери края, който бе желал.
Стивън подържа още малко тялото му от уважение, след това го избута към края на нишата, където имаше по-малко въздух. Приближи устата си до дупката, през която влизаше кислород, и задиша силно.
Протегна крака и малко по малко изрита трупа далеч от себе си. Почувства се отчайващо самотен.
Единствената му компания бяха тежестта на земята и звукът от копаене, който, ако трябваше да бъде честен пред себе си, звучеше безнадеждно далеч. Намери кибрита в джоба си. Нямаше кой да го спре в порива му за светлината. Но се поколеба.
Проклинаше Джак, задето умря, задето не повярва, че имат шанс за спасение. Сетне яростта му стихна и умът му се съсредоточи върху далечния ритмичен звук от удари на кирка. Докато го слушаше, му се струваше, че чува собствения си пулс. Извади пак ножа и започна да удря с него колкото може по-силно по стената над главата си.
След четири часа копаене Леви и Лам не бяха стигнали почти доникъде. Леви извика Крюгер да слезе и да смени Лам.
Докато чакаше Крюгер, Леви седна да си почине. За него вече беше въпрос на чест да намери придружителите на брат си. Йозеф не би искал той да се държи като един онези хора, които позволяват на личната им мъка да ги отклони от пътя. Не толкова неговата чест, колкото тази на Йозеф беше заложена на карта. Неговите действия можеха да възвърнат част от достойнството на смачканото му тяло.
През тежкото му дишане до ушите му достигна тихо почукване. Той притисна глава в стената и се заслуша. Може да е плъх, помисли си най-напред, но беше съвсем ритмичен звук и се чуваше дълбоко под земята. Нещо му подсказваше, че идва от голямо разстояние и може да е произведен само от човешко същество.
Крюгер скочи от въжето и Леви го повика при себе си. Крюгер се заслуша. После кимна.
— Определено има някой долу. Малко по-нататък е според мен, но успоредно на нас. Ударите не са достатъчно силни, за да идват от кирка или лопата. Според мен някой чука нарочно.
Леви се усмихна.
— Казах ви, че трябва да продължим.
Крюгер не изглеждаше убеден.
— Въпросът е как ще стигнем до него. Между нас има много варовик.
— Като начало ще взривим част от него. Контролирана експлозия. Ще се кача и ще пратя Лам на моето място. Той може да поставя взрив.