Птича песен
- Автор: Фолкс Себастиан
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент прес
- ISBN: 978-954-641-026-9
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Любовь и отношения
Электронная книга - «Птича песен». Краткое содержание книги:
„Хипнотична история за любовта и войната.“ — „Сънди Експрес“
„Амбициозна, необикновена, затрогваща, отнемаща съня книга. «Птича песен» не е съвършен роман, а просто велик роман.“ „Нюйоркър“
— Точно така. В Норфолк.
— А той оправи ли се след това?
— Ами… беше по-добре. Говореше и беше много мил с мен. Направо ме глезеше. Но не беше много здрав.
— А разказваше ли за войната?
— Никога. Нито дума. Според баба ти от този ден нататък тя сякаш не се била случила за него.
— Кога почина той?
— Точно преди да се оженим с баща ти. Беше само на четиридесет и осем. Като повечето мъже от неговото поколение така и не се възстанови докрай.
Елизабет кимна.
— Само две години преди да се родя.
— Да — отвърна тъжно Франсоаз. — Ще ми се да те беше видял. Толкова много ми се иска да те беше познавал. Това щеше да го направи… много по-щастлив.
Елизабет сведе поглед към чинията си.
— Ами баба? Тя как се справяше след това?
— Тя беше невероятна жена. Обичаше го толкова много. Гледаше го като майка. Тя беше героинята в цялата история. Помниш я, нали?
— Да, помня я — отвърна Елизабет. — Разбира се, че я помня.
— Извинявай — каза Франсоаз. И вдигна салфетката пред лицето си. Известно време не можеше да говори. — Не исках да се разплача на публично място. Не искам да ти развалям щастливия ден, Елизабет. За нея това също щеше да означава много.
— Всичко е наред — успокои я Елизабет. — Всичко е наред. Вече всичко е както трябва.
През лятото Елизабет ходеше на консултации в близката болница. Имаше известни притеснения заради годините си; откри, че персоналът я нарича „възрастна“. Но притеснението й така и не се превърна в реална тревога, защото никога един и същи човек не я преглеждаше два пъти.
— Благодаря ви, госпожо Бембридж — каза лекарят, който я прегледа в осмия месец. — Сигурен съм, че вече сте наясно с правилата.
— Моля?
— Е, четвърто дете — предполагам, че вече ви е станало втора природа.
Оказа се, че чете грешния картон. Елизабет се запита коя ли жена бъркат сега с нея. Запазиха й легло за деня на термина й и я посъветваха междувременно да не пътува със самолет.
— Запомнете — каза й сестрата, — повечето първи раждания продължават дълго. Не звънете в болницата, докато контракциите ви не станат постоянни и болезнени. Ако дойдете прекалено рано, ще трябва просто да ви върнем.
Айрин я осведоми за някакви курсове, на които ходила дъщерята на нейна приятелка. Елизабет се записа и отиде в апартамент в Кирбърн, където свирепа жена обучаваше група от шест бъдещи майки какви са различните етапи на раждането и какви обезболяващи са на тяхно разположение. Елизабет си отбеляза наум да поиска епидурална упойка в най-ранния възможен момент.
Бебето се въртеше и риташе вътре в нея. Кожата на корема й внезапно се издуваше и нагъваше, докато то се протягаше и обръщаше. Гърбът я болеше и към края на лятото вече копнееше за студените зимни дни, когато всичко щеше да свърши и тя щеше отново да може да диша свободно.
Понякога седеше гола на ръба на леглото между отворените прозорци, за да може да хване някакво течение. Държеше цялата тежест на детето в дланите си, които поставяше под издутия си корем, където беше започнала да се появява тънка кафява ивица, стигаща до слабините й. Кожата на ханша й беше нацепена на малки бели стрии, макар да не беше толкова страшно като обезобразените кореми на някои жени, които беше виждала в кабинките за преобличане в магазините. Повечето дискусии в курса за родилки бяха посветени на това как жените да си върнат формата на тялото и да възстановят сексуалните си отношения със съпрузите. Нито един от тези въпроси не беше сред приоритетите на Елизабет.
Беше я обзело силно любопитство какво ще бъде детето й. Макар у нея да преобладаваше майчинското чувство и желанието да го закриля, тя изпитваше към него и респект, граничещ със страхопочитанието. То беше отделно същество със собствен характер и собствена съдба; беше избрало тя да го износи и роди, но й беше трудно да не си мисли, че е съществувало и преди нея. Не можеше да повярва, че с Робърт бяха създали независим живот от нищото.
След няколко дни на сложни измами, оставяне на фалшиви следи и хитро използване на телефонния секретар, Робърт успя така да си подреди нещата, че да дойде при Елизабет седмица преди раждането. Възнамеряваше да остане с нея и след това, докато тя се съвземе достатъчно, за да отиде при майка си. Жена му си мислеше, че е на конференция в Германия.
Той нямаше желание да присъства на самото раждане, но искаше да е наблизо, в случай че тя има нужда от него. Нае къщичка в Дорсет край морето, където Елизабет да може да се отпусне, а той да се грижи за нея. Смятаха да се върнат в Лондон три дни преди термина.