Повелител на сенките [bg]

Косата на Кийрън гъделичкаше пръстите й. Беше учудващо мека. Кожата му беше невероятно фина, много повече, отколкото на който и да било човек, като повърхността на полиран порцелан. Кристина си спомни как Марк го целува, притиснат до едно дърво в пустинята, с ръце в косата му, дърпайки яката на пуловера му надолу, за да стигне до кожата, до костите, до тялото му. Усети, че се изчервява.

— Защо ме последва? — попита Кийрън сковано.

— Видях те през прозореца на библиотеката. Помислих си, че бягаш.

— Отидох да се видя с Адаон, както обещах да направя, това е всичко. Пък и — той се изсмя кратко, — къде бих могъл да отида?

— Хората често бягат, дори когато нямат къде да отидат — рече Кристина. — Става въпрос за това, какво можеш да понесеш там, където си.

Думите й бяха последвани от мълчание, достатъчно дълго, та да си помисли, че Кийрън няма намерение да отговори.

— Имам усещането — каза той най-сетне, — че съм причинил нещо лошо на Марк. Нямам представа какво, ала го виждам в очите му всеки път, когато ме погледне. Мисли си, че го крие, но не е така. Макар да е в състояние да лъже с устата си, никога не се научи да крие истината в очите си.

— Ще трябва да попиташ него — рече Кристина. Бяха стигнали до улицата, водеща към Института. Кристина виждаше кулата му да се извисява в далечината. — Какво имаше предвид Адаон, когато каза, че ако станеш крал, ще трябва да се откажеш от Марк?

— Кралят на феите не може да има никакъв контакт. — Той сведе към нея очи, които приличаха на звезди. — Марк лъже за теб. Виждал съм го обаче как те гледа. Снощи, когато танцувахме. Наистина те желае.

— Ти… ти имаш ли нещо против? — попита Кристина.

— Нямам нищо против теб. Мислех, че ще имам, но не е така. У теб има нещо. Ти си красива и мила, и… добра. Не знам защо това би трябвало да променя нещата, но е така.

Звучеше почти учудено. Кристина не каза нищо. Кръвта й цапаше ризата му и гледката беше сюрреалистична. Тялото му беше топло, не студено като мрамор, както тя си представяше открай време, и от него се излъчваше далечен мирис на нощ и гора, чисто ухание, недокоснато от града.

— Марк се нуждае от доброта — рече Кийрън след дълга пауза. — Аз също.

Бяха стигнали до Института и Кийрън изкачи бързо стъпалата… а после спря. Ръцете му се напрегнаха около нея.

Кристина го погледна озадачено, а после осъзна.

— Не можеш да отвориш вратата. Защото не си ловец на сенки.

— Точно така. — Кийрън примигваше срещу вратата, сякаш го беше изненадала.

— Ами ако се беше върнал без мен? — Кристина почувства странен порив да се разсмее, макар че нищо от случилото се не беше смешно, а кръвта на Ерек все още засъхваше по гърба на дрехите й. Зачуди се колко ли пъти щеше да й се наложи да вземе душ, преди да се почувства поне мъничко чиста. — Смятах, че си го обмислил поне дотам.