Повелител на сенките [bg]

— Ти ни заключи с онова нещо — каза Джулиън, сложил ръка върху гърлото на пискито. — Нали?

— Не знаел, че е вътре! Не знаел! — изцвърча пискито, гърчейки се в ръцете на Джулиън.

— Каква е разликата? — намеси се Ема. — Джулиън. Недей…

— В тази църква е била направена черна магия. Тя е отворила дупка между измеренията, през която е преминал демон. Можеше да ни разкъса на парчета.

— Не знаел! — скимтеше пискито.

— Кой не е знаел? Защото бас държа, че ти си знаел.

Пискито увисна безжизнено в ръцете му. Джулиън го притисна към земята с коляно.

— Лейди казала да ви изпратя там. Казала, че сте опасни. Ще убиете феи.

— Нищо чудно да го направя сега — заяви Джулиън.

— Всичко е наред, Джулс — намеси се Ема. Знаеше, че пискито не беше невинното, прилично на дете създание, на каквото приличаше. Ала от това, да го гледа как се гърчи и скимти, й се повдигаше.

— Не е наред. Ти пострада — заяви Джулиън и студеният му тон я накара да си спомни изражението му, докато отвеждаха Анселм Найтшейд. Джулиън, мъничко ме уплаши.

Но пък Найтшейд беше виновен. Клеъри го беше потвърдила.

— Остави го на мира! — Беше друго от пискитата, трепкащо като бледа светлинка в тревата. Женско писки, ако се съдеше по дрехите и дължината на косата му. То размаха безрезултатно ръце към Джулиън. — Той не знае нищо!

Джулиън не помръдна. Просто се взираше ледено в пискито. Приличаше на статуя на ангел отмъстител, нещо безизразно и безпощадно.

— Никога повече не се приближавайте до нас — заяви той. — Да не сте казали за това на никого. Защото тогава ще ви намерим и ще ви накарам да си платите.

Пискито закима трескаво. Джулиън се изправи и двете феи изчезнаха, сякаш земята ги беше погълнала.

— Нужно ли беше да ги наплашиш така? — попита Ема колебливо. Лицето на Джулиън все още имаше същото стряскащо празно изражение, сякаш тялото му беше тук, ала умът — на милиони мили разстояние.

— По-добре уплашени, отколкото създаващи неприятности. — Джулиън се обърна към нея. — Кожата му бе започнала да си възвръща част от цвета. — Имаш нужда от иратце.

— Всичко е наред. Не боли чак толкова, а и първо искам да я почистя.

Иратцето можеше да заздрави кожата над всяка рана, но понякога това означаваше да запечата вътре инфекция или мръсотия.

В очите на Джулиън припламна тревога.

— В такъв случай да се връщаме в къщата. Ала първо имам нужда от помощта ти за нещо.

Ема си помисли за счупения олтар и разлятата кръв и простена.

— Само не ми казвай, че искаш да почистим.

— Няма да чистим църквата — заяви Джулиън. — Ще я изгорим.