![Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Въз основа на оригиналните бележки на Франк Хърбърт, синът му в съавторство с Кевин Дж. Андерсен пишат „Домът на Ордена“ — романът, който трябва да отговори на въпросите, които феновете на поредицата си задават от десетилетия насам. Какъв е произходът на Светите майки, какво е бъдещето на планетата Аракис, какъв ще е изходът от войната между Човекът и Машината?
Айдахо пое дълбоко дъх:
— Ще дойда с вас.
— Да не съжаляваш! — предупреди го Гарими.
— Глупаво е… — с думите си сякаш изхвърли навън сдържаната досега мъка.
Гарими не би се изненадала от подобен отговор, даден от някоя сестра. Айдахо обаче я смая; бяха й потребни няколко секунди, за да се върне в обичайното си състояние. Но искрено изреченото от него я убеди.
— Разбира се, че е глупаво. Прощавай. Наистина ли си сигурен, че не искаш да останеш? Дължим ти правото на избор, за да вземеш сам решение.
Бин-джезъритската изисканост към онези, които им служат предано!
— Ще дойда с вас.
Болката, която виждаха по лицето му, бе истинска. Остана и тогава, когато той седна пред командното табло.
Положението, посочено в работната ми характеристика.
Дори не направи опит да прикрива действията си, подавайки кода за изискване на идентифициращите схеми.
Съюзници в Архивната служба.
Схемите се появиха, просветвайки в прожектираното изображение — цветни ленти с повредено звено в системата за управление на полета. Пътят около прекъсването стана видим само след няколко мига проучване, благодарение на предварително проведените наблюдателни операции на ментата.
Преход на множествени величини през сърцевинното тяло!
Айдахо се облегна назад и зачака.
Излитането отзвъня продължително в черепната му кутия като в празно пространство, но спря изведнъж, когато се оказаха достатъчно далеч от повърхността, за да въведат неутралните полета и да се вклинят в Огънатото пространство.
Той се загледа в предаваното изображение. И двамата бяха там — възрастната двойка в познатия градински декор! Видя проблясващата отпред мрежа — мъжът сочеше към нея с доволно усмихващо се окръглено лице. В момента преминаваха през прозрачен слой, разкриващ кръгообразните движения на кораба зад тях. Мрежата стана по-широка, предишните очертаващи я линии се превърнаха в ленти.
Устните на мъжа започнаха да се свиват и разпускат в ритъма на изговарялите без звук думи:
Ние ви очаквахме.
Ръцете на Айдахо се насочиха към командното табло, пръстите му се свиха в просветващото поле към необходимите елементи за контрол на движенията на полета. Нямаше време за любезности. Груба раздяла. За по-малко от секунда се оказа в сърцевинното тяло. А оттам бе съвсем просто да се отърве от цели сегментни участъци. Воденето на кораба бе овладяно напълно. Видя как мрежата започва да изтънява, след което забеляза и изненадата, изписана по лицето на мъжа. Следваха неутралните полета. Айдахо почувства как корабът влетя в Огънатото пространство. Мрежата се наклони и удължи със смалените в перспектива двама наблюдатели, след което съвсем изтъня. Тогава той изтри схемите за звездно запаметяване, заличавайки и собствените си данни в тях.
Мрежата и наблюдателите изчезнаха.
Как съм знаел, че ще бъдат там?
Нямаше друг отговор освен убедеността, изкована в многократните визити.
Шийена не погледна към него, когато я намери в караулното помещение пред временния пулт за управление на полета. Бе привела главата си над пулта и гледаше втрещена. Прожектираното над нея изображение показваше, че вече са излезли от Огънатото пространство. Звездната конфигурация бе съвсем непозната, но Айдахо го очакваше.
Тя се завъртя със седалката и погледна към Гарими, застанала зад нея:
— Загубихме цялата база данни!
Дънкан почука по слепоочието си с показалеца на ръката:
— Не, не сме.
— Ще ни трябват години, за да възстановим само основните параметри! — възрази Шийена. — Какво стана?
— Попаднахме като неразпознаваем кораб в също така неизвестна вселена. Не е ли точно това, което искахме?
„Няма никаква тайна в запазването на равновесие. Трябва само да усетиш вълната.“